Нашественици във времето
- Автор: Бакстър Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нашественици във времето». Краткое содержание книги:
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=67499
Той разви въже от кръста си и закачи единия край в пулсиращата стена. Когато стягата впи зъби, Пул също се сви като от болка, но се принуди да дръпне въжето. Силните челюсти поразкъсаха малко плътта на Сплайна, обаче трябваше да провери, преди да се довери и да се отблъсне към Парз.
Малък реактивен апарат, вграден отзад в скафандъра, буташе напред Парз и той плуваше със скована грация из кухината. Пул забеляза, че по прилепващия към кожата му материал се плъзгаха кръвни съсиреци, придавайки му чудатия и някак неприличен вид на новородено.
— Това е коремната кухина — обади се Парз. — Главната… а, почакайте малко. Тук обикновено се настаняват каксите. Поне онзи какс от епохата на Окупацията, когото ви описах — онези турбулентни твари.
Пул оглеждаше затъмнените ниши из околното пространство. Приличаха на месеста катедрала.
— Май са имали нужда от повечко място.
Парз погледна Пул през рамо. Зелените му очи просветваха изненадващо.
— Мистър Пул, не се учудвайте, че се чувствате притеснен, когато се разхождате из Сплайна. Това не е човешка среда. Не е правен никакъв опит да бъде приспособена към човешките нужди или човешката чувствителност. — Лицето му сякаш се смекчи и Пул се помъчи да различи изражението му в несигурното осветление. — Знаете ли, много бих дал да видя Сплайн, какъвто ще бъде след няколко века. Няколко века след моето време — поправи се той разсеяно. — След събарянето на каксите от власт, когато инженерите на хората ще приспособят Сплайните за нашите цели. Облицованите вени-коридори. Обковани с метал коремни кухини…
— Събарянето на каксите? — остро повтори Пул. — Какво ви е известно?
Парз се усмихваше мечтателно.
— Само това, което ми каза Губернаторът на окупираната Земя… тоест вторият Губернатор. Само каквото ми разказа за бъдещето, докато бе убеден, че ще умра, преди да зърна друго човешко същество.
Пул усети пулсиращите вени по врата си.
— За пръв път се радвам, че ви спасих от онова смешно око.
Парз се извърна. С движения на плувец се насочи към участък от стената на коремната кухина, настрани от пробива на „Рака“. Спря до метален контейнер — кутия с размерите на ковчег, прикрепена към плътта чрез мрежа от метални прътове.
— Какво е това? — попита Пул. — Намерихте ли нещо?
Тромаво се понесе през пространството на безжизнената кухина към Парз.
Двамата се надвесиха над кутията, светлинното кълбо също подхвръкваше наоколо. Малката светлинна сфера създаваше чудновато чувство за близост. Парз бързо и опитно докосваше сензорни екрани по кутията, които обаче отказваха да се осветят. Пул ясно виждаше лицето му, но то бе лишено от изражение. Неразгадаемо.
Парз проговори:
— „Вижте делата ми, о, могъщи, и се отчайте.“
— Какво?
— Това е каксът — Той потупа кутията с ръкавицата на скафандъра. — Губернаторът на Земята. Мъртъв и безопасен…
— Как е станало?
— Каксите предпочитаха да управляват своите Сплайни чрез пряк умствен контрол, съзнанието им се включваше успоредно с това на кораба.
Пул направи гримаса.
— Едва ли е било особено удобно за Сплайна.
— Той нямаше много възможности за избор. Методът е добър. Но си носи рисковете. Когато сблъсъкът с вашия кораб прекрати висшите функции в съзнанието на Сплайна, вероятно каксът е могъл да се отдели от него. Но не го е направил. Тласкан от омразата — а може би и от високомерието си — чак до последния миг останал преплетен със сетивния апарат на Сплайна. И когато корабът умрял, с него си отишъл и каксът.
Пул замислено опипваше металната паяжина.
— Чудя се дали нещо от Сплайна може да бъде спасено. В края на краищата дори само хипердвигателят ще спести цели векове изследователска работа. Вероятно ще успеем да свържем изкуствения интелект на „Рака“ с каквото е останало от функциите на кораба.
Парз свъси вежди.
— Но ако съдим по метода на какса, имате нужда от доста сложна съзнателна единица в другия край, нещо, което може да проникне с възприятията си до остатъка от… личността на Сплайна. Със съчувствие. Разбирате ли ме?