Нашественици във времето

Шайра вдигна поглед от пулта.

— Толкова ли сте сигурни, че можете да затворите портала? — тихо попита тя. — Нали вие го създадохте, Майкъл Пул. Би трябвало да знаете, че червеевите дупки в пространство-времето не са капаци на панти, които можеш да отваряш и затваряш, когато ти хрумне.

— Ако бъдем принудени, ще намерим начин — сериозно отговори Майкъл.

— А ако каксите или „Приятелите“ от бъдещето решат да не ви позволят?

— Повярвай ми, ще намерим начин.

Парз кимна, зелените му очи се присвиха.

— Да. Но може би още сега се налага да започнем обмислянето как се прави такова нещо. Току-виж, ни се наложило да използваме тази възможност съвсем скоро, ако въобще решим да го правим — или ако бъде необходимо.

Хари отвори своята размита от пикселите уста и се ухили.

— В аварийна ситуация нарушете законите на физиката.

— Хари, започвай да си блъскаш главата — уморено го сряза Майкъл. — Шайра, това не е невъзможно. Червеевите дупки поначало са нестабилни. При проектирането трябва да бъдат включени активни обратни връзки, за да се запази червеевата дупка…

Но Шайра пак им обърна гръб и се наведе над пулта. В полумрака на купола с лице, осветено отдолу в розово-синьото сияние на старите данни на Пул, очите й изглеждаха огромни и влажни.

Отново се затваряше за тях.

— Ех, да ни бяха допуснали до своите тайни „Приятелите“! — донякъде само на себе си каза Майкъл. — Тогава вероятно щяхме точно да преценим рисковете, да сравним възможната полза с цената и да видим дали ще им позволим да продължат.

— Но те няма да го направят — възрази Хари. — Само ни повтарят, че накрая Проектът щял всичко да направи добро.

— Да — обади се Парз. — От думите им се долавя, че Проектът не просто ще оправдае използването на всякакви средства, всяка саможертва — но с успеха си някак ще заличи и саможертвата. — Той погледна Майкъл. — Възможно ли е?

Майкъл въздъхна. Чувстваше се твърде уморен и твърде стар. Товарът на вековете го притискаше, очевидно незабележимо за виртуалния на баща му, за този повяхнал бюрократ, за това смайващо, загадъчно момиче, дошло от бъдещето след петнадесет столетия.

— Щом не ни казват какво са намислили, може пък ние сами да се досетим. Знаем, че основата на Проекта е имплозията, изкуствено предизвиканият гравитационен колапс на Юпитер, чрез насищането му със сингуларности.

— Да — съгласи се Парз, — но замисълът е по-сложен. Вече знаем, че точно определената форма на този колапс и параметрите на получената от това сингуларност са жизненоважни за успеха на Проекта. Нали това са се надявали да постигнат със сингуларните си снарядчета.

Смръщването на Хари беше огромно.

— Какъв смисъл има? Една сингуларност не се различава много от друга. Така ли е? Искам да кажа, черната дупка все си е черна.

Майкъл завъртя глава.

— Хари, когато от колабиращ обект възникне черна дупка, много информация се изгубва, изчезва. Образуването на черна дупка е като нашествие на безпорядъка във вселената. Но винаги има три отличителни параметъра, присъщи на всяка дупка — маса, електрически заряд и спин.