Нашественици във времето

Пръстта бе разперена в дълбоки бразди. Тревата висеше от насечените чимове като косми по плът. А древните камъни бяха размятани, натрошени на чакъл от бръсването на гравитационните вълни от звездотрошача.

Джаар я докосна по рамото и посочи небето към туловището на Юпитер.

— Погледнете натам.

Мириам се взря напрегнато в посоката, накъдето сочеше дългата му ръка, чак примигваше от усилие да различи нещо. Забеляза някаква сянка — грубо очертан правоъгълник върху пищното розово на Юпитер, който бавно се преобръщаше, докато отлиташе надалеч от кораба.

— Последният от Стоунхендж! — възкликна тя.

— Е, поне един от древните камъни е оцелял. Може да обикаля Юпитер стотици хиляди години.

Берг поклати глава.

— По дяволите! Сигурно би трябвало да се чувствам по-щастлива. Спасихме човешкия род… Но на каква цена!

Джаар наведе глава към нея с непохватна нежност.

— Мириам, според мен онези първи създатели на Стоунхендж — ако можеха да си въобразят подобна гледка — щяха да се радват да имат паметник като въртящия се в орбита менхир.

— Може би.

Мириам оглеждаше остатъците от кораба. Постройките от ксийлски материал бяха натикани в пръстта като палатки след ураган. Виждаше печално ровещите из отломките „Приятели“. Въпреки че основните системи за поддържане на живота бяха оцелели под равнището на сингуларностите, знаеше че повечето лични вещи на „Приятелите“ бяха изоставени тук по време на нападението — записите на семейства и местности, загубени петнадесет века в бъдещето. Неща, които придаваха смисъл на всекидневието, когато им оставаше време за мисли, не толкова тежки като съдбата на вселената.

Берг трепереше. Гръдният кош и дробовете й не се бяха възстановили напълно след препускането в самия край на атмосферата в началото на атаката срещу кораба — смъдяха притъпено, непрекъснато и натрапчиво усещане. А сега и въздухът беше забележимо по-разреден. Отразяваше се отслабването на гравитационното му поле, причинено от разбитото равнище на сингуларностите. Някои части на кораба вече бяха непригодни за живот. Според последните пресмятания на „Приятелите“ бяха загубили поне четиридесет процента от своите сингуларности — изстреляни или разпилени, когато звездотрошачите на Сплайна разкъсваха защитата им като хартия. Много от сингуларностите, изстреляни преди Берг да влезе под купола, улучиха първоначалната си цел. Смятаха, че Юпитер вероятно е засят с достатъчно черни дупки, които накрая щяха да причинят имплозията му и някой ден — след векове — на мястото на най-голямата планета щеше да се върти една-единствена сингуларност. Но нямаше да бъде с необходимите размери или ъглова скорост, или каквато и да е адска мярка за успех бяха определили „Приятелите“. А сега нямаха достатъчно сингуларности, за да си довършат работата.

— И така — каза тя на Джаар, — какво следва отсега нататък за „Приятелите на Уигнър“?