Нашественици във времето
- Автор: Бакстър Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нашественици във времето». Краткое содержание книги:
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=67499
Увиснала под повредения купол оръдейна тръба се удължи надолу. Най-сетне отворът й докосна кристалния под и се сля с него без най-малка пролука. Две светулки-сингуларности неуловимо за окото се придвижиха по-близо до дулото, като че жадуваха да бъдат изстреляни в космоса. Берг усети леката промяна в задържащото я на крака гравитационно поле. Като потрепване на земята предизвика усещане за падане в стомаха й.
Обърна се към Джаар.
— Чуй ме — припряно му заговори тя. — Ето какво ще направим. Искам да пренастроиш тази гадост, за да изстреля сингуларната двойка, така че връхната точка на траекторията да попадне във вътрешността на Сплайна. Но това не е всичко. Искам сингуларностите да се слеят точно в мига, когато се намират в сърцето на Сплайна. Разбра ли?
Отначало Джаар я гледаше без никакви признаци на разбиране. После думите стигнаха до съзнанието му. Очите му се присвиха.
— Колко бързо можеш да го направиш? — попита тя.
— Гледай.
Моментът на стълкновението приличаше на балет.
Факелът на ГОТ-двигателя изду в мехури грамадни парчета от гърчещата се плът на Сплайна. Майкъл се улови, че прави опити да се отдръпне от кървавите месести декари над главата си. Сплайнът все още като че не можеше да отговори с нищо. Онези странни черешови лъчи продължаваха да пронизват пространство-времето със скоростта на светлината — но стреляха напосоки и все не успяваха да улучат „Рака“.
— Има нещо сбъркано — задъхано каза Хари. — Досега трябваше да ни е нарязал на филийки. Защо не го направи?
Сега „Ракът“ навлизаше в самия Сплайн, ослепителният ГОТ-двигател проби еленската кожа на туловището. Светлината на сътворението изпаряваше кръв и плът в грамадна, беззвучна, скверна експлозия. Великанското тяло на Сплайна сякаш се напъваше да отстъпи назад. Накрая опашката от кометен лед на „Рака“ изчезна в тялото, все така нажежена.
Около огромната рана се виждаше облак от движение. Майкъл напрегна зрението си, за да вижда по-ясно.
— Роботи-дребосъци — изумено промълви Хари.
— Безпилотни антитела — безжизнено се намеси Шайра. Гледаше ставащото потисната, но запленена.
Хари съобщи:
— Роботите повреждат нашия корпус. Нападнати сме. За пръв път.
— Може би — каза Пул. — Но не ми се вярва вече да има някакво значение.
Звездният огън на ГОТ-двигателя накрая бе угасен от измъчените антитела. Но буцата кометен лед и дългото, мачкащо се тяло на „Рака“ все още неумолимо се забиваха в плътта на Сплайна.
Почти като секс, помисли си Майкъл.
С намалената си скорост сингуларностите сякаш пълзяха нагоре по прозиращата тръба. В главата на Берг се мяркаха нелепи видения как се изтъркулват от дулото и безславно цопват обратно на кристалния под…
Сингуларностите достигнаха отвора на оръдието и изчезнаха от погледите им, закрити от купола.
Щом направи каквото трябваше, за добро или зло, силите на Берг се изцедиха отведнъж. Тя се хвана за пулта, за да се удържи на омекналите си крака.
Пурпурночервена светлина проблясваше безшумно през пукнатините в разбития купол. Смъртоносните лъчи на Сплайновия звездотрошач примигваха и изчезнаха.
Навсякъде по опустошения кораб „Приятелите“ вдигаха лица, сякаш чудновати цветя проследяваха слънцето.
Половината купол беше изчезнал. А над него Сплайнът закриваше звездите.
Гигантският боен кораб се въртеше със затихнали звездотрошачи в безстрастното небе. Невероятно обширен кървав кратер покриваше поне една осма от повърхността, както прецени Берг, и обезобразяваше силуета му. Не можа да сдържи бодналото я съчувствие към съществото. Сплайнът се завъртя и тя видя не по-малко дълбок кратер на срещуположната му страна. Оръжейните гнезда се препълниха с кръв. Сплайнът се въртеше неравномерно на звездния фон, като че някаква вътрешна система за равновесие бе спряла да го управлява.
— Имплозионни рани от насочените гравитационни вълни — невъзмутимо каза Джаар. Кимна замислено. — Успяхме.
Берг затвори очи. Търсеше в душата си ликуваща радост. Дори само облекчение. Но още беше прикована върху проклетата яйчена черупка, която вероятно щеше да се разпадне и сама, без помощта на Сплайна. А и не биваше да забравя, че след като завърши унищожението на бойния кораб, слятата миниатюрна черна дупка щеше да падне от небето върху тях…
Обърна се към младежа:
— Хайде, Джаар, красиво копеле такова. Ако ще оставаме живи, имаме още работа да свършим…
Сплайнът се пропука.
ГОТ-двигателят се заби в сърцето му като кама. Мускулите се сгърчиха на вълни, които разкъсаха тялото на чудовището като земетресение. Навсякъде по повърхността избухваха кръвоносни съдове и пръскаха в космоса бързо замръзващи фонтани.