Нашественици във времето

Струваше му се почти забавно.

Кутията на комплекта представляваше тъжна гледка. Беше наизвадил толкова съставни части в търсене на начин да запали своето малко празнично огънче — пък и похарчи половината от запасите си кислород, за да подхрани пламъците — че не му се вярваше да му служи повече от няколко минути.

Но и се съмняваше дали това вече имаше значение, какъвто и да бъдеше краят на тази кратка напрегната битка. Не виждаше как лично той би могъл да оцелее.

Не го интересуваше. От години не бе изпитвал такова спокойствие.

Импровизираната кислородна палатка още се държеше въпреки друсането и завихрянията в очната течност. Оголеният нерв на Сплайна цвъртеше под искрящия електрически огън. Бе пренаситил с мъчение нервната система на загубилата ориентация твар. През помътняващата леща на окото виждаше слоеве светлина, пламтящи линии, които сякаш пропукваха пространството. Значи звездотрошачите стреляха по наближаващия ГОТ-кораб. Но забелязваше колко дива е стрелбата, колко безцелна.

За пръв път си позволи да помисли, че планът му би могъл и да свърши работа.

— Джейсофт Парз. — Човекът развеселено си каза, че изкуственият глас на какса в преводача е все така равен и празен като генерирано от софтуер съобщение за пътнически полет… но под него се криеше яростен писък. — Ти ме предаде.

Джейсофт се разсмя.

— Съжалявам. А ти какво очакваше? Кой би си помислил, че е толкова лесно да обезвредиш един боен кораб Сплайн… стига да си на подходящо място в подходящ момент. Както и да е. Грешиш. Истината е, че ти сам се предаде.

— Как така?

— Заради своята нетърпима снизходителност. Толкова беше сигурен, че да победиш е просто. Майната ти, какс, на твое място щях да изскоча от портала с огън от всичките си оръжия — удряш тези хорица от миналото, преди да са усетили какво става! Но не, въпреки че знаеше — „Приятелите на Уигнър“ имаха възможност да подготвят съпротива срещу тебе… И още по-зле — взе мен, човек, един от враговете си, в най-уязвимото място на своя боен кораб. И не за друго, ами да подчертаеш великолепието на своя триумф. От снизходителност, какс!

— Сплайнът не е подивял окончателно. Системите му за потискане на болка не са в състояние да се справят с нанесената от тебе вреда. Но след секунди евристични програми ще преодолеят пробива. И тогава, Джейсофт Парз, можеш да очакваш пристигането на безпилотните антитела, които ще се занимаят с причинителя на повредата…

— Ау, омекнаха ми краката от страх — саркастично го прекъсна Парз.

Отвъд замъглената леща-прозорец в подобното на батисфера око кометният лед връхлиташе с мътен блясък, ГОТ-двигателят пламтеше като слънце.

— Какс, не ми се вярва да са ни останали и секунди.

Погълнат от болката, Сплайнът затвори огромния си клепач.