Първият крал на Шанара

Тей хвърли поглед към локата, който вече спеше. Повечето от останалите също спяха или пък вече се унасяха. Дори Джърл Шанара се бе изпънал на земята, увит в одеялото си. Един от елфите-преследвачи стоеше на стража в края на лагера, като обхождаше периметъра и сякаш плуваше в мрака — просто сянка в нощта. Тей го наблюдава известно време, като мислеше за други неща, после отново погледна към Врий Иридън. Локатът бе проучил негласно видението на Бремен, когато взе ръцете на Тей в своите при първата им среща. Сега друидът бе сигурен, макар че не го осъзна веднага. Точно това беше накарало локата да се присъедини към тях, този моментен проблясък на забравеното място, на магията, която бе надживяла един вече изчезнал свят, за нещо познато преди и може би чакащо да бъде открито отново. Направеното бе много изкусно и Тей се възхищаваше на Врий за тази му способност. Никой друг не би посмял да проникне през ключалката на съзнанието на един друид.

Тей стана, все още не му се спеше, и тръгна към поста на стражата. Елфът го забеляза, но не се приближи към него, а продължи обиколките си. Тей се загледа в мокрите дървета, очите му се нагаждаха към мрака. Забелязваше странни силуети и форми в дъжда, макар че луната и звездите не се виждаха. Мярна преминаващ елен, малък и деликатен в прикритието на мрака, очите му гледаха зорко, ушите му бяха наострени за всеки шум. Видя нощни птици да прелитат бързо от клон на клон в търсене на храна. От време на време откриваха плячка и се гмуркаха с невероятна бързина към земята, а после отново се издигаха, сграбчили в ноктите и заострените си клюнове малки създания. В тези жертви Тей виждаше елфите, покорени от Господаря на Магията. Представяше си колко беззащитни биха били те пред ловуващия Брона. Вече имаха чувството, че са набелязани за жертви. Не му се искаше да мисли за това, но и не смяташе, че ужасното усещане скоро ще изчезне.