Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Дълг — вж. д.харма (като философска категория).
Его — вж. ахамкара.
Едното — вж. уводните бележки към глава. Елементи — вж. петте елемента.
Желание — вж. Кама.
Икшваку — син на Ману Вайвасата. Смята се за основател на Слънчевата династия.
Индра — коренът на думата вероятно означава сила, плодородие. Най-популярният митологичен персонаж във ведите. В древноиндийската митология бог на гърма и мълниите. Върховното положение на Индра е отразено в епитетите: цар на боговете, цар на цялата вселена, асурахан — убиец на асури (тъй като е победил мнозина от тях), добър, щедър, дарител, приятел, син на силата и още много други. Въплъщава преди всичко воинската функция. Баща на Арджуна.
Индрия — сетиво. Включва петте сетива на действието (вж.), петте сетива на знанието (вж.), чиято дейност се синтезира от вътрешното сетиво ум (вж. манас). както и вътрешните сетива буддхи (вж.), ахамкара (вж.) четана (вж.).
Индуистка митология — комплекс от митологични представи, образи и сюжети от различен произход, обединени в религиозната система на индуизма, която в края на деветото столетие пр.н.е. сменя древната религия на ведийския брахманизъм в Индия. Ранният етап на индуистката митология е отразен в епоса — „Махабхарата“ и „Рамаяна“ (т. нар. епическа митология). В късноведийската литература в ролята на върховно божество все по-често се явява Праджапати като бог-творец и бог-баща. Към началото на епическия период го сменя Брахма (вероятно под влияние на философската поезия на упанишадите от 7–6 в. пр.н.е., където Брахма е персонификация на висшето обективно начало — брахман).
Ишвара — „господар“, „властелин“. В упанишадите — неперсонифициран принцип, макрокосмическият паралел на праджна.
Във философията на ведантизма означава активното проявление на пасивния абсолют (брахман), космическото начало, източникът на всичко съществуващо. Ишвара е върховният бог (В. Л.). В индуистката митология се използува като едно от имената на Шива. В редица индуистки секти всички богове, в това число и върховната триада Брахма—Вишну—Шива, се разглеждат само като ипостаси на Ишвара. (Вж. уводните бележки към IV глава.)
Йога — „средство“, „усилие“, „съсредоточаване“, „съединение“ от „юдж“ — „впрягам“, „привеждам в действие“, „управлявам“,
„съсредоточавам“, „съединявам“. Един от най-древните феномени на индийската цивилизация, фиксиран още в културата на Хараппа и Мохенджо-Даро. Явлениетс има две страни: теоретична (даршана), включваща философията на всички класически индийски философски системи и школи, и практическа (садхана — букв. „средство“), чрез която се прилагат теоретичните постановки. Общото в многобройните форми на йогийската практика е стремежът към сливането на неперсо-налната същност на индивида (атман) с тоталното, космическото начало (брахман, параматман); преминаването на индивидуалното „аз“ от деформациите в различното към хармонията в единното (самадхи). В писмените паметници на класическата индийска философия достиженията на йогийската практика имат различни обяснения, но във всички се изтъква, че крайната цел е хармоничната връзка между микрокосмоса (човека) и макрокосмоса. „Бхагавадгита“ третира основните проблеми на садхана. Следователно поемата е практическо пособие по йога: въпросите на Арджуна засягат практикуването на бхактийога, която — според контекста на произведението — следва да се разбира като обемаща в себе си другите две популярни йогийски практики — джанайога и кармайога.
Йогамайя — силата параматман да твори световните форми, които са преходни и затова само относително реални. Те възникват при сливането на пуруша и авякта прикрити. (Вж. майя.) Йогин — (мн. ч. йогини) — индивидът, който практикува или се стреми към йога.
Кави — всезнаещ, мъдрец; по-късно означава и поет, автор на ведийски химни.
Кала — „време“. В древноиндийската митология божество, което персонифицира времето. Във ведийската литература кала е по-скоро абстрактно понятие, понякога тъждествено на брахман, и включва в себе си космогоничния принцип. В „Махабхарата“ Кала се разглежда, от една страна, като самостоятелно божество, а от друга — като ипостас на Яма или Шива. Представата за Кала често се сближава и слива с представата за бога на смъртта Мрита, тъй като Мрита мотивира деянията си като изпълнение на волята на Кала. Обикновено Кала се описва като състоящ се от ден и нощ, от месеци и сезони, поглъщащ в безконечно редуване (въртенето на колелото на Кала) , човешкото съществуване.