Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Карна — („дългоух“, „с остър слух“) — роден от сливането между Кунти и бога на слънцето Сурия още преди брака й с Панду. Отгледан от колесничаря на Дхритаращра, когато възмъжава, постъпва на служба при Кауравите и става известен воин. Без да знае, че е брат на Пандавите, участвува във войната на страната на Кауравите и Арджуна го убива на Курукшетра.
Каста — вж. варна.
Каунтея — „син на Кунти“, — Арджуна.
Каурави — потомци на Куру. Стоте сина на цар Дхритаращра и жена му Гандхари, братовчеди и противници на Пандавите. Всички Каурави, начело с най-възрастния от тях — Дурьодхана, загиват в битката на Курукшетра. Кауравите се разглеждат като въплъщение на демоните-асури.
Качества — вж. гуни.
Каши — „жар“, „светлина“, „слънце“. Древното название на съвременния град Варнаси.
Кашяпа — „костенурка“. Във ведийската и индуистка митология божествен мъдрец, комуто се приписва участие в сътворяването на света. Въплътил се в космическа костенурка. Праджапати .създал всичко живо, а „костенурката е самият Кашяпа“. В ин-дуистката митология Кашяпа е един от седемте велики риши, син на Брахма или еманацията Маричи (духът на Брахма е Праджапати). За жени на Кашяпа се смятат десет от дъщерите на Дакши. От Дитя са синовете му Дайтя, от Дана — Данавите от Адити дванадесетте Адитя, осемте Васу, единадесетте Рудри и близнаците Ашвини. От останалите му жени са гандхарите, апсарите, нагите, ракшасите, животните и другите същества. Внукът на Кашяпа от сина му Вивасвата — Ману — станал прародител на хората. Тъй като е баща на боговете и асурите, на хората и демоните, змиите и птиците, Кашяпа символизира изначалното единство, предшествуващо дуализма на сътворяването. В редица текстове го идентифицират с Праджапати или Брахма.
Кешава — „излъчващ ярка светлина“. Епитет на Кришна.
Крипа — „състрадателен“, роден по фантастичен начин от съприкосновението между семето на отшелник и неговата стрела. Отгледан е от проявилия състрадание цар Шантану, откъдето произлиза и името му. Във войната участвува на страната на Кауравите. След завършването й Дхритаращра отказва да го вземе със себе си в гората, а го оставя при Юдхищхира. Завършва живота си като горски отшелник.
Крипи — сестра на Крипа, жена на Дрона, майка на Ашваттхама.
Кришна — „черен“, „тъмен“, „тъмносин“. В индийската митология син на Васудева и Деваки, братовчед на Пандавите и Кауравите; аватара на Вишну. Образът на Кришна е многозначен. Очевидно в него се сливат различни митологични, а може би и исторически прототипи. Тъмносиният или тъмно-лилавият цвят на тялото му се сравнява с цвета на дъждовните облаци, носещи освобождение от смъртоносната жега. По природа Кришна е преди всичко защитник, избавител. Но за индийците в думата „кришна“ (черен), се съдържа и нещо недобро, зловещо. Това е името (във ведите и традициите от по-късно време) на различни демони-асури. В индуистката митология недобрите качества на Кришна се обясняват с непостижимост-та на божествената му природа, на неговата не-подвластност на човешките норми и като правило са изместени на втори план или са преосмисле-ни. С този аспект на неговия образ са свързани епитетите джанардана (ужасяващ), кешишшудана или мадхусудана (демоноубиец) и др. В „Махабхарата“ Кришна действува главно като воин и политик, като съюзник на Пандавите; той е мъдър и мъжествен, но понякога вероломен с врага.
В „Бхагавадгита“ е колесничар и гуру (духовен наставник) на Арджуна. Преди битката на Курукшетра се явява като висше божество, за да изложи една философско-религиозна доктрина, и в текста е означен с епитета шри бхагаван — вър-ховносияйният. Кришна не участвува директно в сражението, а чрез своята творческа сила (шак-ти) напътствува Арджуна в борбата между силите (армиите) на доброто и злото.
Кришна се почита от хората като съвършен човек, като свръхчовек или като човек-бог. Този аспект е отразен и в наричането му с епитети като кешава (сияйни), мадхава (меденосладък). Неговите земни функции се смятат за божествени, надвишават човешките възможности и етичност; наричан е и с епитетите хришикеша (господар на сетивното познание), ачюта (неизменен, недокосваем от преходното) и ананта (безкраен); унищожава злото в света, като поддържа истината и Доброто чрез своята йогамайя. Постига го чрез учителския си сан: джагатгуру (учител на света), и садгуру (учител, въвеждащ в истината), говинда — (господар на кравите, пастир, пазител на кравите). Всички тези епитети отразяват неговите способности. Кришна е аватарьт на Вишну.