Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Кали — „черна“. В индуистката митология една от ипостасите на Дева или Дурга — жените на Шива, олицетворение на страшните, унищожителни аспекти на неговата божествена енергия (шакти).
Калпа — по индуистката митология изчисление на „денонощието“ на Брахма — 24 000 „божествени“ години, съответствуващи на 8 640 000 000 „човешки“ (1000 години „човешки“ живот е равен на един ден на боговете): Първата половина на калпа — 4 320 000 000 „човешки“ години, разделени на 1000 махаюга (вж. юга) или манвантара (вж. Ма-ну), представлява един „ден“ на Брахма. (Често само това се нарича калпа.) В края на тази половина настъпва унищожението на материалния свят и на множеството на боговете, след което настъпва „нощта“ на Брахма — втората половина на една калпа. Нейното завършване е последвано от нова калпа. Според тази митологична хронология Брахма живее 100 „собствени“ години. Изтекат ли, настъпва великото унищожение: загива космосът и главните божества, хаосът тържествува. Но след още толкова години, колкото е траял един живот на Брахма, хаосът постепенно се урегулира, ражда се нов Брахма и започва нов цикъл на калпа. Смята се, че сегашният Брахма е на 51 години.
В „Бхагавадгита“ Кришна подчертава преходността дори на такива астрономически периоди.
Кама — желание, чувствено влечение, любов, похот. В древноиндийската митология — божество на любовта. Във ведийските текстове се определя като „самородил се“, излязъл от сърцето на брахман, като син на Дхарма; образът му получава развитие в епическата литература — в някои митове играе роля на космогонична сила. Изобразяват го като юноша, възседнал папагал (или на колесница), държи лък от захарна тръстика, тетива от пчели и пет стрели от цветя, които съдържат любовна страст.
В индуизма понятието кама означава чувствен, емоционален живот и влиза (наред с дхарма, артха — нормите за практическо поведение и мокша — избавлението от процеса на превъплъщение) в числото на основните правила за поведение, чието хармонично съчетаване се е смятало за едно от най-важните задължения за трите висши варни (вж. варна).
Капила (Муни) — мъдрец, отъждествявай с Вишну, традиционно считан за създател на философската система санкхя и за символ на космическото съзнание.
Карма — „деяние“, „постъпка“. В митологията и етико-религиозните възгледи на индийците — съвкупността на всички добри и лоши дела, извършени от индивида през предшествуващите му съществувания и определящи неговата съдба през настоящето и следващото. Още в ранните упанишади са отразени схващанията, че „човекът става добър от добрите деяния и лош от лошите“; хората сами се обвързват с егоистични помисли и дела; тези, които действуват, без да мислят за резултатите (плодовете) на действието, и които се стремят към постигане на висшата реалност (атман), са в състояние да преодолеят кармичните окови и закона карма.
Законът карма (подобно на дхарма) е принцип за регулиране потока на битието (самсара). Карма (от кр — правя, върша, изпълнявам) и дхарма (от дхр — държа, поддържам, запазвам) са двата аспекта на движението (праврити), които определят основната характеристика на самсара. Те си взаимодействуват и се разграничават като създаване на движение (карма) и поддържане на порядъка, на хармонията в потока на битието (дхарма). Законът карма регулира процеса на прераждането, като изхожда от съвкупността от извършените добри и лоши дела. Натрупаната карма би се обективизира като причина за всяко раждане, като при това се различават три вида карма: 1) кармичен заряд, който е достатъчен, за да породи даден човешки живот и да го движи от началото до края; 2) кармичен заряд, натрупан от предишни съществувания, но непроявен в дадения живот (т. нар. „резервна карма“); 3) допълнителна кармичност, която се натрупва от действията през дадения живот. Преражданията в кръговрата на самсара (вж.) са резултат от взаимодействието на редица принципи, но индивидуалната зависимост се свежда до зависимостта от индивидуалната дейност (карма), чийто резултат обаче не зависи от волята и желанията на индивида.
Кармайога — „йога чрез действие“. В „Бхагавадгита“ често се заменя със синоними, чиито преки значения допълнително характеризират понятието. Например: саматвайога (йога чрез равновесие, безпристрастие), буддхийога и буддхисамйога (йога чрез разума) или само йога (сливане), тадартха-карма (постигане на висшата цел — тат — чрез действие), мадартхакарма (действие, водещо към целта, към произтичащото от мен), маткарма (действие, произтичащо от мен) и др. Средство в практиката на кармайога е пълната концентрация върху действието. Именно чрез действието (праврити) кармайогинът постига недействието (ниврити) — покоя на вътрешната си същност, тъй като чрез действието той унищожава корените на движението — желанията и нежеланията, които се проявяват конкретно в действията като желание/нежелание за определени действия и като желание/нежелание за определени резултати от дадено действие.