Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Тя прелисти няколко страници и плъзна пръст надолу.
— Съвсем типично за гърците, ръкописът представлява диалог между няколко различни участници, един от които е Сократ. В този абзац Солон разказва историята на някои от древногръцките легенди — например за спасяването на Девкалион и Пира14. Прекъсва го един възрастен жрец:
„О, Солоне, вие гърците сте вечно деца. Много пъти и по различен начин е имало и ще има унищожавания на хора, най-големи чрез огън и вода и по хиляди други начини.“15
Тя прелисти страницата.
„Предмет на възхищение са много и велики дела на вашия град, но от всички особено едно се отличава по величие и доблест. В нашите хроники се говори каква голяма сила е унищожил някога вашият град, отправила се едновременно срещу цяла Европа и Азия, тръгвайки от Атлантическото море. Тогава това море е било проходимо, понеже пред устието му, което вие наричате Хераклови (Херкулесови) стълбове, имало остров. Този остров бил по-голям от Либия и Азия, взети заедно, и от него пътуващите могли да минат на другите острови, а от островите — на целия континент на отвъдния бряг на това море.“16
Слейтър вдигна очи от книгата.
— Мнозина вярват, че в случая Платон говори за Северна и Южна Америка, но тези хора се изправят пред същия проблем, който в началото е възпирал и Йоргенсон. Равнището на мореплавателната техника в онези времена изключва възможността за прекосяване на Атлантика, тъй че островът, за който споменава Платон, трябва да е някъде по-близо до Европа. Разбира се, Платон твърди още нещо, което е в разрез с нашите представи за древните времена — че океанът отвъд Херкулесовите стълбове, както гърците са наричали Гибралтарския проток — е бил достъпен за хората от тази тайнствена страна.
Тя продължи да чете:
„Именно на този остров Атлантида царе установили голяма и чудна сила, която владеела целия остров, много други острови и части от Континента, а освен това владеели отсам и Либия до Египет и Европа до Етрурия. Тази именно сила събрала военната си мощ в едно и предприела с един напор да зароби вашата страна, нашата и цялата й територия отсам протока.
Тогава, Солоне, силата на вашия град блеснала пред всички със своята доблест и енергия…
По-късно в резултат на необикновени земетръси и наводнения в продължение на един ден и една нощ на ужаси цялата ви войска била погълната от земята, а Атлантида също така потънала в морето и изчезнала.“17
— И сега един особено интересен момент — допълни Слейтър.
„Затова и сега тамошното море е непроходимо поради многото тиня до плитчините, която островът оставил при потъването си.“18
Слейтър се усмихна загадъчно.
— Знаете, разбира се, че на изток оттук се простира Саргасово19 море. На много места около островите дъното е съвсем плитко. Ако беше още малко по-плитко, океанът щеше да е непроходим за големите кораби.
— Значи смятате, че Атлантида се е намирала тук?
— Не зная — сви рамене Слейтър. Тя му подаде една книга от лавицата. — Вземете това с вас. Вътре има още много легенди за Атлантида. Надявам се, че съм ви дала информацията, която търсехте.
— Дори повече — увери я Нейбингър, макар малко от онова, което му каза, да не му беше известно. Имаше достатъчно време да хване самолета за Маями и да продължи пътуването си. Надяваше се фон Сеект да знае повече.
— Още едно нещо — спря го Слейтър, докато крачеха към вратата. — Какво според вас е имало в черното сандъче, което са изнесли от пирамидата?
— Нямам представа.
Слейтър кимна.
— Точно затова одеве ви разказах за информацията от концентрационните лагери. Не беше случайно. Човекът, когото търсите, фон Сеект, е немец. Ако той е свързан с нещо, с което подозирам, че е свързан, тогава може да се забъркате в история с доста неприятни последици.
— Като например?
— Попитайте него, когато се срещнете. Ако вземе много да увърта, накарайте го да ви разкаже за операция „Кламер“.
— Това пък какво е?
— Нещо, за което чух да се шепне на ухо, докато работех във Вашингтон. — Слейтър го потупа по рамото и тръгна назад към къщата.
— Има ли още нещо, което трябва да зная?
— Ама че ме разсмивате — спря се Слейтър. — Известно ви беше всичко, което ви разказах, и въпреки това бихте път чак дотук. Защо?
14
Девкалион, син на Прометей, и жена му Пира били предупредени от боговете, че възнамеряват да унищат човешкия род чрез потоп. По съвета на Прометей Девкалион построил ковчег, на който двамата с Пира се спасили. След потопа те станали родоначалници на човешкия род. (Б.пр.)
15
Платон. Диалози. Т.4.С., Наука и изкуство, 1990, с.473.
16
Пак там, 475–476.
17
Пак там, с.476.
18
Пак там.
19
Саргасово море се намира в централната част на Атлантическия океан, границите му не са точно определени заради сезонното изменение на теченията. (Б.пр.)