Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Той реши да отиде в града и да предложи на Джордж Смол хиляда долара, ако се съгласи да върне на Индия Ащън парите й. Тя сигурно не му беше платила повече от това, а най-вероятно много по-малко. — Така със сигурност щеше да му се наложи да продаде едно от кончетата — може би малката кобилка, Светулка, — за да изкарат зимата. Но това бе единственият начин да остане в долината като почтен собственик на ранчо, вместо опасен убиец, за когото да пишат в малките вестничета, като винаги изтъкват факта, че именно той е пречукал стария Смол. Ако изобщо го убиеше, естествено…
Трябваше да похарчи всичките си пари от Мексико, но пък нещата можеха и да се уредят — старецът изглеждаше сговорчив.
Радваше се, че е имал този хубав ден на тежък физически труд и че Беатрис го бе прекарала с него. Такива неща трудно се забравят.
След вечеря всички пак излязоха на верандата, за да изпият кафето си и да изядат плодовия пай на Беатрис.
— Хубав пай — заяви Бап. — Искам да го кажа пръв.
С нищо не отстъпва на моите.
След като другите отидоха да спят, Беатрис и Лий останаха още малко на верандата, за да погледат изгряващата над планините луна.
Час по-късно цялата долина бе огряна от сребърната й светлина.
Тръгнаха рано на другата сутрин. Лий яздеше едрия си жребец, а Беатрис, отново облякла синята си рокля, бе възседнала своята Белита.
— Какво ще правиш в града? — попита я Лий.
— Ще работя при мисис Болтуит, а може и мистър Мартин да ми позволи да му помагам в склада.
— Не може ли да продаваш заедно с него?
— Не — каза тя и спря коня си — дамите няма да си купуват платове, ако ги продавам аз.
— Беатрис…
— Не ми казвай нищо повече, защото ще започна да плача, а знам, че мразиш това — момичето пришпори кобилата си и препусна напред.
Когато стигнаха до брода в долното течение на реката, Лий спря и изчака да ги настигне Том Кук, който бе яздил малко след тях. Индианецът ги бе следвал през цялото време, затъкнал на седлото пред себе си стария си „Спенсър“. Лий погледна назад и видя ято подплашени от коня на Том черни птици да се издигат към небето от развълнувания храсталак.
Отне му доста време да убеди Том Кук да се върне обратно в ранчото, но накрая все пак успя. Момчето обърна понито си и изчезна във върбовата горичка над водата.
Лий и Беатрис пресякоха реката и препуснаха през високата трева към Крий.
Градът изглеждаше много тих, когато най-после навлязоха в него. Първо отидоха при мисис Болтуит. Тя ги посрещна в кухнята, очевидно зарадвана да ги види заедно.
— Най-после и вие да проявите малко здрав разум! — каза мисис Болтуит. — Беатрис, Ребека е направо бясна! Нейно Височество не е свикнала някое от момичетата й да я зареже просто така — тя погледна към Лий. — Знаете ли, че тази луда жена се опита да накара помощник-шерифа Фипс да погне Беатрис, сякаш е някоя крадла!
— Но защо? — възкликна Беатрис. — През живота си не съм откраднала нищо.
— Тя каза, че й няма една сребърна гривна.
— Не ме карай да се смея — каза Беатрис. — Каква нелепа история! Та тя продаде по една гривна на мен и на Сал и Бетс, като при това ни караше да й ги плащаме отново и отново всяка седмица. Платила съм й проклетата гривна най-малко двойно!
— И какво направи Фипс? — попита Лий.
— Миналата седмица трябваше да ходи до Бат, та това го спря — иначе веднага щеше да те подгони! Тези двамата са като дупе и гащи — където единият, там и другият! Истински престъпници! Сребърни гривни, как пък не!
— Няма да се върна на работа там — каза Беатрис.
— Алилуя! — възкликна мисис Болтуит и погледна Лий. — Дете мое, това е прекрасна новина. Ела да работиш за мен, хем ще си правим компания!
Беатрис заподсмърча и започна да си бърше очите, при което мисис Болтуит я прегърна.
— Имате ли нов гостенин в хотела? — попита Лий. — Белокос старец, много почтен на вид?
— Единственият старец тук е пастор Пиърс, но той, горкичкият, няма коса изобщо. Питайте в хотела на мисис Фостър. Реба веднага би приютила всеки, стига той да има поне два долара в джоба си.
Лий се изправи:
— Е, аз си тръгвам.
Беатрис го погледна, но не каза нищо.
— Ще приготвим стаята ви, мистър Лий — намеси се мисис Болтуит. — Аз и новата ми прислужничка! — и тя смушка с лакът Беатрис.
— Довиждане — каза Лий. Беатрис не му отговори нищо.
Лий тръгна по тротоара към банката. Изчака някакъв фермер да приключи на гишето пред него, после осребри чек за хиляда долара.