Пътят на кралете (том I)

— Наистина опитах да я убедя — отвърна Шалан и се изчерви. — Ходих при нея втори път и тя отново ме отхвърли.

— Два пъти, а? В картите винаги трябва да пробваш и трета ръка. Най-често тя печели.

Шалан се намръщи.

— Но това всъщност не е вярно. Законът на вероятностите и статистиката…

— Не знам много проклетата математика — каза Ялб и скръсти ръце. — Но познавам Страстите. Побеждаваш тогава, когато имаш най-голяма нужда от това, разбирате ли.

Страстите. Езическо суеверие. Разбира се, Ясна беше определила и глифогадателството като суеверие, значи може би всичко зависеше от гледната точка.

Да опита трети път… Шалан потръпна при мисълта за гнева на Ясна, ако я обезпокои пак. Със сигурност би оттеглила предложението да приеме Шалан за обучение в бъдеще.

Но Шалан не би дочакала това предложение. То беше като стъклена сфера без скъпоценен камък в средата. Хубава, но безполезна. Не беше ли по-добре да грабне последния шанс за нещо, което й беше нужно сега?

Нямаше да се получи. Сиятелната Колин съвсем ясно заяви, че Шалан още не е достатъчно образована.

Не е достатъчно образована…

Една идея проблесна в ума на Шалан. Притисна скритата ръка до гърдите си и спря на средата на пътя, разсъждавайки за дързостта на идеята си. Вероятно щеше да накара Ясна да поиска да я изхвърлят от града.

Ала можеше ли да се върне у дома и да се изправи пред братята си, без да е опитала всички пътища? Братята й зависеха от нея. За пръв път в живота на Шалан някой имаше нужда от нея. Отговорността я вълнуваше. И я ужасяваше.

— Трябва ми книгопродавец — чу се да казва тя с леко треперлив глас.

Ялб вдигна вежда.

— Третата ръка печели най-много. Мислиш ли, че можеш да ми намериш книгопродавец, който да работи в този час?

— Карбрант е важно пристанище, млада госпожице — отвърна той през смях. — Магазините работят до късно. Само чакайте тук. — Той се шмугна във вечерната тълпа и я остави със застинало на устните тревожно негодувание.

Шалан въздъхна, после приседна скромно на каменната основа на един уличен фенер. Би трябвало да е безопасно. Видя по улицата други светлооки жени, макар повечето да бяха в паланкини или в онези малки ръчни колички. Видя даже и истинска карета, въпреки че само най-богатите можеха да си позволят да притежават коне.

След няколко минути Ялб изскочи от тълпата като от нищото и й махна да го последва. Тя се изправи и забърза към него.

— Трябва ли да наемем носач? — попита Шалан, когато Ялб я поведе по една голяма улица, която вървеше странично през хълма. Пристъпваше внимателно; полите й бяха достатъчно дълги и се притесняваше да не прокъса края им по камъните. Роклята беше така скроена, че долната ивица да се сменя лесно, но Шалан не можеше да си позволи да харчи пари за такива работи.

— Не. Ето там е. — Ялб посочи една пресечка. На нея имаше редица магазини, пълзящи нагоре по склона. Пред всеки висеше фирма с двойката глифи за книга, стилизирани в съответната форма. Неграмотните слуги трябваше да са в състояние да разпознават магазините.