Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Злощастно пътуване! — промърмори той вместо отговор.

— Имаш думата ми, че когато отплаваш обратно за Византион, ще съм върнал усмивката на лицето ти. А сега ме остави на брега — нареди Цезар.

Посещението му беше кратко и делово. Още на другата сутрин, преди да са успели да качат животните на палубата, Цезар вече беше готов и чакаше с нетърпение да отплават. С него беше и цялата му прислуга, прекарала времето в Патара.

— Хайде, капитане, по-бързо!

— Къде отиваме? В Родос?

— Разбира се, че в Родос.

Пътуването до острова им отне три дни. Първата нощ прекараха в Телмесос, а втората — в Кавнос. Цезар не позволи да свалят конете и мулетата на брега.

— Много бързам, нищо няма да им стане, ако постоят на борда. Това си е то, късметът — фортуна няма да ме изостави и сега. Благодарение на опита си в събирането на ескадри знам точно къде да отида в Родос и с кого да разговарям!

Така си беше. По-малко от два часа му бяха нужни да събере при себе си всички, с които искаше да разговаря.

— Трябва ми флотилия от десет триреми и около петстотин добри войници — обърна се той с молба към родоските първенци, които беше повикал пред дома на началника на пристанището.

— За какво са ти? — попита младият адмирал Лизандър.

— За да дойдат с мен и да нападнем пиратското свърталище на Полигон. Имам намерение да го заловя.

— Полигон ли? Никога няма да намериш скривалището му!

— Ще го намеря — увери го Цезар. — Хайде, събирайте ескадрата! За Родос ще има тлъста плячка!

Родосчани не бяха убедени нито от ентусиазма на римлянина, нито от обещанията му; това, което не им позволи да му откажат, беше големият авторитет, с който Цезар се ползваше в целия регион. Той получи десет триреми и петстотин бойци. В Родос го познаваха отдавна — пък и славата, която Вация си беше извоювал по тези места, се предаваше отчасти и на него — някогашния му трибун. Макар цар Зеникет да бе подпалил сам базата си в планината Термесос преди Вация да го залови, в Родос изпитваха огромно уважение към римския управител; без да се ядосва, че пиратите са го изпреварили и не са му оставили нищо от плячката, Вация беше изчакал няколко дни жарта да изгасне и въглените да изстинат, след което беше преровил пепелището и бе събрал разтопените скъпоценни метали. Ако Вация се оказа способен на такава хитрина, значи и някогашният му офицер Цезар може да притежава същия стил на работа. Ето защо, казаха си родоските големци, струваше си да рискуват заради него.

Ескадрата хвърли котва в устието на реката при Патара. На другата сутрин щяха да започнат търсенето на Полигоновото скривалище. Цезар слезе на пристанището в града и нареди всички свободни търговски кораби да го последват в операцията. На другия ден застана на високата кърма на флагманския кораб и в продължение на часове подробно изследва всяка гънка в релефа на скалите.

— Разбираш ли — започна да обяснява той на капитана, — преди Полигон да продължи пътя си на изток от Патара, от разговорите на пиратите си създадох известна представа за заливите, които използват като бази. Затова си казах какво аз ще наричам залив и започнах да броя само тях.