Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Бих се радвал, ако има и баня.

— Тук живеем не по-зле, отколкото на Палатина, сенаторе. Ще се намери и баня за твоята особа.

— Предпочитам да ме наричаш „Цезаре“.

— Така да бъде.

Стаите бяха достатъчно на брой и на големина, за да има място за Цезар, Деметрий и двамата писари. Скоро след настаняването им Цезар се беше разположил в удобна вана, където температурата на водата беше тъкмо по неговия вкус — почти хладка.

— Ще трябва да ме обръснеш и оскубеш отсега за целия ни престой, Деметрий — нареди Цезар, докато сресваше косите си от венеца надолу. Остави огледалото на масата и го изгледа с известна възхита — гравирано със злато и инкрустирано със скъпоценни камъни. — В тази къща е вложено цяло състояние.

— Защото са откраднали много други състояния — отбеляза Деметрий.

— Навярно са скрили голяма част от плячката в някоя от къщите наоколо. Като гледам, не всички са обитавани — каза господарят и побърза да се присъедини към домакина си в трапезарията.

Храната беше изобилна, разнообразна и вкусна. Виното беше превъзходно.

— Готвачът ти си го бива — похвали Цезар Полигон.

— Толкова по-зле, че почти нищо не хапна, а виното дори не пожела да опиташ — обиди се Полигон.

— Единственото, което ми доставя наслада в живота, е работата — отговори Цезар.

— Нима? Дори и жените, за които говори?

— Жените — подхвърли той, докато си миеше ръцете, — са част от работата.

— Никога не бях чувал подобно определение! — засмя се Полигон. — Ти си странен човек, Цезаре, щом гледаш на страстта като на работа. — Той потупа корема си и с блаженство подуши течността в кристалната си чаша. — Колкото до мен, това, което най-много ми харесва в пиратството, е блаженият живот, който ми осигурява в почивното време. Но от всичко най-много се радвам на хубавото вино!

— На мен виното не ми е противно като вкус — оправда се Цезар, — но държа да не губя контрол над себе си.

— Но когато се събудиш на другия ден, приятното чувство те преследва до вечерта! — възкликна Полигон.

Римлянинът се усмихна.

— С мен не е точно така.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами например това, скъпи приятелю, че ще гледам да се събудя напълно трезвен и физически пълноценен в деня, когато отплавам заедно с бойната ескадра, превзема този град и те поема на свой ред под грижите си. Мога да те уверя, че когато те видя окован във вериги, ще се чувствам много по-добре от мига, в който съм се събудил — трезвен или пиян, все тая! Но дори това е нещо относително. Защото в деня, когато те разпъна на кръст, Полигоне, ще се чувствам още по-добре.

Пиратът избухна в невъздържан смях.

— Цезаре, ти си най-забавният гостенин, когото съм приемал в дома си! Ти си човек с чувство за хумор!

— Много мило да го чуя. Но за жалост няма да се смееш, когато увиснеш на кръста, приятелю.