Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Точно така, ти познаваш този дворец като малкия си пръст, нали? — Думите звучаха безобидно, но намекът беше доста ясен.

— След като аз ти съобщих за смъртта на цар Никомед, очевидно съм бил тук преди теб.

— Но не се оказа достатъчно любезен да ме изчакаш.

— Аз съм само частно лице, Марк Юний, щях да ти се пречкам. Най-добре да оставим свобода на управителя да се оправя сам, когато има такива тежки и отговорни задачи като приобщаването на цяло едно царство към римските владения.

— Тогава защо си дошъл? — попита Юнк и го изгледа с видима неприязън. Нямаше как да не си спомни споровете в съда по убийствата, както и факта, че обикновено Цезар надделяваше.

— Бях заловен от пирати при бреговете на Фармакуса преди два месеца.

— Е, случва се на много хора. Предполагам, че си успял да събереш откупа, иначе нямаше да седиш сега срещу мен. Но аз самият нямам с какво да ти помогна по въпроса, Цезаре. Ако настояваш, че накарам помощниците си да подадат писмена жалба от твое име в римския сенат.

— Мога да пиша — увери го най-любезно Цезар. — Не съм дошъл да се оплаквам, Марк Юний, а да поискам разрешение да разпъна на кръст петстотинте заловени пирати.

Юнк го зяпна.

— Какво?

— Както сам се досети, аз намерих искания откуп и бях освободен. Отидох в Рим, помолих гражданите да ми подсигурят няколко бойни кораба и известен брой войници, след което се върнах в пиратското свърталище и го превзех.

— Но ти нямаш право да извършваш такива действия! Аз съм управителят, това е моя работа! — възмути се Юнк.

— Докато пратя вест до Пергам, аз току-що пристигам от Пергам, където оставих пленниците, и оттам ти препратят писмото в Никомидия, зимата щеше да отмине, Марк Юний, и пиратът Полигон щеше да изчезне от базата си. Може да съм частно лице, но действах, както законът повелява на всички римски сенатори — побързаха, за да съм сигурен, че враговете на Рим няма да избягат от полагащото им се възмездие.

Такъв бърз отговор свари Юнк неподготвен. Той се замисли, преди да реши как да реагира.

— Тогава би следвало да те похваля, Цезаре.

— И аз така мисля.

— И сега искаш разрешение да разпънеш на кръст петстотин здрави мъже? Не мога да сторя такова нещо! Пленниците ти минават под мое разпореждане. Ще ги продам в робство.

— Дадох им думата си, че ще бъдат разпънати на кръст — възрази Цезар и прехапа устна.

— Дал си им думата си? На тях? — Юнк беше смаян. — Та това са само престъпници!

— Безразлично ми е, ако ще да бяха варвари или африкански маймуни, Марк Юний! Заклех се, че ще ги разпъна на кръст. Аз съм римски аристократ, думата ми има обвързваща сила. Няма как да избягам от нея.

— Но ти не си бил изобщо в правото си да правиш подобни обещания! Признавам, че си действал правилно, когато не си позволил на римските врагове да избягат от възмездието си, но мое право е да реша какво ще стане със заловени на територията на моята провинция престъпници. Те ще бъдат продадени в робство. Това е окончателното ми решение по въпроса.

— Разбирам — кимна Цезар и се изправи.