Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
— Как ще постъпиш със самите пирати?
— Ще ги натоваря на корабите от Патара и Ксантос и ще ги отведа със себе си в Пергам. Не съм действащ магистрат, затова нямам право да екзекутирам, когото и да било. Това означава, че трябва да отведа пленниците при провинциалния управител в Пергам и да го помоля да стори от мое име това, което обещах на всички пирати — да ги разпъне на кръст.
— Тогава ще наредя на хората си да натоварят и римския дял от плячката. Товарът няма да ни затрудни. Щом морските бури отминат, през лятото ще пратя парите от Родос в Рим. — Лизандър се сети за нещо друго. — Ще заделя четири кораба — нека те съпровождат до Пергам. Благодарение на теб Родос се сдоби с такава огромна плячка, че трябва да ти се отплатим.
— Просто ме запомнете с добро! Кой знае? Може би някой ден аз ще ви помоля за услуга.
Пиратите вече бяха отведени на брега. Полигон, който стоеше най-отзад в редицата, мрачно поздрави минаващия Цезар.
— Колко обичаха лукса! — поклати Цезар глава. — Винаги съм си представял пиратите мръсни, необразовани и склонни към побоища. Но тези тук се оказаха благовъзпитани и коректни.
— Разбира се — съгласи се Лизандър. — Разказите винаги преувеличават жестокостите им. Но пък и кога им се налага да се бият за плячката си, Цезаре? Рядко. Щом се стигне до бой, винаги е под командването на старите адмирали, които знаят как да печелят всяко сражение. По-дребните риби като Полигон не се захващат с въоръжени конвои, тяхна плячка са случайните търговци. Пирати, които действат на цели ескадри, има най-вече около Крит. Но когато живееш в такова естествено прикритие като Полигон, свикваш да мислиш, че си в пълна безопасност. Все едно живееш в собствена държава…
— Родос можеше да се постарае по-добре да изкорени пиратската опасност — отбеляза Цезар.
Но Лизандър поклати глава и се изсмя.
— Всичко е по вина на Рим! Римляните настояваха да ограничим флотата си, римляните обясняваха как поемат сигурността в цялото Източно Средиземноморие. В Рим винаги са мислили, че няма проблем, който да не е по силите им да разрешат сами. Но когато въпросът опре до пари изведнъж започвате с икономиите. Родос е под прекия контрол на Рим. Затова правим каквото ни се нареди. Ако се заловим на своя глава да гоним пиратите и да си възвръщаме морската мощ, в Рим ще си помислят, че се издига поредният Митридат.
А това, каза си Цезар, беше самата истина.
Марк Юний Юнк не се намираше в Пергам, когато Цезар достигна реката Кайкос и хвърли котва в градското пристанище. Наближаваше краят на март според римския календар, което означаваше, че зимата още не си е отишла, нищо че пътниците бяха отминати от лошото време. Град Пергам изглеждаше величествено със своите квартали, изградени по склоновете на високи хълмове. Дори от далечната равнина се виждаха белите петна неразтопен сняг по покривите на храмовете и резиденцията на управителя.
— Къде е управителят? В Ефес ли? — попита Цезар проквестора Квинт Помпей (който беше по-близък роднина с Помпей Руфите, отколкото със семейството на Гней Помпей Велики).
— Не, в Никомидия — отговори той. — Тъкмо се канех да отплавам обратно при него. Истински късмет, че и мен ме хващаш тук, имаме много работа във Витиния. Върнах се да взема по-тънки дрехи на управителя — никой не очакваше, че в Никомидия климатът е по-горещ от Пергам.
— О, така е през цялата година — кимна напълно сериозно Цезар. Искаше му се да попита дали проквесторът не се е върнал в столицата на провинцията по по-важни дела, но се сдържа. Ами, Квинт Помпей, ако нямаш нищо против, аз ще отнеса дрехите на управителя, а на теб ще ти оставя да свършиш една по-важна работа. Виждаш ли онези кораби ей — там?
— Виждам ги — отвърна Помпей, на когото беше крайно неприятно, че по-млад от него човек му нарежда какво да прави.
— На тях се намират петстотин пирати, които трябва да бъдат затворени някъде на сигурно място за идните няколко дни. Аз самият трябва да отскоча до Витиния, за да получа изрично разрешение от Марк Юний да ги разпъна на кръст.