Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

След раздялата с Бургунд Цезар продължи своя път покрай южното крайбрежие на Ликия — в източна посока. Брегът беше съвършено пуст — не се виждаха нито пътища, нито рибарски селища, само високите била на планината Солима, покрити със сняг. Заливчетата се появяваха някак неусетно, скрити зад скалите, напълно невидими от разстояние. Но и в тях нямаше живот — стръмните брегове се прорязваха тук-там от някоя тясна цепнатина в скалата, от ивица червеникав пясък, но най-често брегът беше осеян с високи червеникави скали. Никъде не се виждаше и следа от пиратско свърталище! Интересно! Цезар не мърдаше от мястото си на кърмата. От мига, в който корабът му беше преминал покрай устието на реката между Патара и Ксантос, беше прекарал времето си единствено в изследване на брега.

По залез-слънце двете галери и плененият търговски кораб свърнаха вляво и навлязоха в един от безбройните и абсолютно идентични на пръв поглед заливчета между скалите. Лоцманите извадиха съдовете на самия пясък. Едва след като скочи на твърда земя и се поразходи напред-назад, Цезар забеляза това, което от морето никога не би успял да види с очите си — скалата в дъното на залива, това всъщност бяха две скали, като външната криеше празното пространство между тях. Между двете скали имаше просторно равно място, като дъно на казан. И там се бяха настанили пиратите!

— Зима е и петдесетте таланта, които ще получим от теб, означават, че ще можем да си направим дълга и приятна почивка, вместо да се борим напролет с бурите — радваше се Полигон, който се присъедини към Цезар в самотната му обиколка на брега.

Моряците му вече бяха поставили колела под носовете на трите кораба и под погледа на главатаря си и неговия заложник ги изтеглиха на пясъка между скалите. Там ги поставиха на готови скелета, за да стоят изправени.

— И тази операция я правите всеки път? — учуди се Цезар.

— Не и когато смятаме веднага да излезем отново, но това рядко се случва. Когато сме на поход, гледаме изобщо да не се прибираме в гнездото.

— Добре сте се уредили! — похвали го Цезар.

Празното пространство между скалите заемаше може би два километра на ширина и около километър на дължина, като общите му контури бяха по-скоро овални. В далечния край на това крайморско дере се забелязваше малък водопад, който изливаше пенливите си струи в дълбок вир. От вира бликаше поток, който си проправяше път през скалите, но си оставаше невидим за корабите, минаващи покрай залива. Пиратите (а може би майката — земя) бяха издълбали тесен канал из пясъка в дерето, под самата скала, отбивайки водата към вътрешността на залива.

Малката котловина беше заета в голямата си част от добре уреден град. Между три и четириетажните сгради се забелязваха прави улици, покрити с чакъл, от земята се показваха няколко големи каменни силоза, а точно срещу мястото, където пиратите бяха изтеглили корабите, се намираха няколко работилници и складове. В центъра на града имаше пазар, до него беше светилището — средище за градския живот.