Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Тогава как смяташ да постъпиш с нас? — попита най-смелата от жените и го изгледа предизвикателно.

— Ще ви продам. Колко жени и деца има на острова?

— Хиляда.

— Хиляда. На който и пазар за роби да ви пратя, средната цена ще е, да речем, триста сестерции на човек… Така ще имам достатъчно пари да се разплатя с добрите хора, които съберат парите за откупа ми, дори ще им ги върна с лихва. Но тук има доста по-голям брой красиви жени, отколкото човек би очаквал да срещне в такова малко градче. Затова смятам, че средната цена ще бъде около две хиляди сестерции. А това означава, че хората, които ме освободят, ще имат печалба.

Жените се разотидоха, без да крият насмешките си. Този наистина си го биваше!

В действителност всички го харесваха. Пленникът беше мил, любезен, топлосърдечен… Никога не показваше признаци на страх или мъка. Шегуваше се с всички, при това толкова често повтаряше смешката си как щял да разпъне мъжете на кръст, а жените да продаде в робство, че това стана като шега на целия град. Очите му хвърляха весели искрици, устните му се усмихваха, а от всички най-много той самият се смееше на шегите си. Първото момиче го хвалеше навсякъде какъв страхотен мъж се оказал в леглото. Мъжете скоро се успокоиха — заложникът беше човек със скрупули, никога не посягаше на жена, която е била от дълго време с един и същи любовник.

— Слагам рога само на хора в моето положение — обясняваше той с господарския си тон, да не забравят, че е римски аристократ.

— Сиреч на своите приятели — подиграваха му се някои.

— Не, на своите врагове — обясняваше невъзмутимо Цезар.

— Е, да не би ние да не сме твои врагове?

— Врагове, да. Но не сте в моето положение, вие сте просто паплач! — отвръщаше презрително заложникът.

При което слушателите му прихваха да се смеят. Беше им приятно да го слушат как ги обижда със своя възпитан и любезен тон.

Най-накрая, докато вечеряха заедно в дома на Полигон, главатарят на пиратите въздъхна:

— Ще ми е мъчно, когато си отидеш, Цезаре.

— Аха-а! Откупът е бил събран.

— Твоят слуга ще го донесе утре.

— Как успяхте да си уредите среща? След като мястото е неоткриваемо, значи той трябва да бъде доведен.

— О, той е бил придружаван през цялото време от мои хора. Когато и последният талант намерил място в торбата, те ми пратиха съобщение. Ще бъдат тук утре по обяд.

— И тогава ще мога да си замина?

— Да.

— Ами какво ще стане с кораба, който бях наел?

— И той ще си замине.

— Капитанът? Моряците?

— Те ще те чакат на борда. Ще отплаваш по здрач в запад, на посока.

— Значи си включил цената на кораба в общия откуп?

— Не! — учуди се Полигон. — Капитанът трябваше да намери десет таланта откуп за себе си, кораба и моряците.

— Аха! — кимна многозначително Цезар. — Още един дълг, който трябва да върна.