Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Когато слезе на първия етаж, не затръшна входната врата. Нямаше нужда от демонстрации. Те всички знаеха, че си тръгва, и по тази причина всички бяха така заети, вместо да пият чай в дневната.
Можеше да се обзаложи, че се бяха събрали веднага щом догенът ги бе известил, че вече е вън от къщата. Сигурно пиеха «Ърл Грей» и похапваха сладки. Обзалагаше се, че са си отдъхнали с облекчение, а после щяха да започнат да се оплакват колко трудно ще им бъде да държат главите си изправени след онова, което беше сторил на Леш.
Куин тръгна по дългата алея. Когато стигна до металната порта, тя беше отворена. След като излезе, тя се затвори шумно зад него, като че го беше изритала в задника.
Лятната нощ беше гореща и влажна, а на север проблясваха светкавици.
Бурите винаги идваха от север, помисли си той. Това важеше и за лятото, и за зимата. През студените месеци имаше толкова много сняг, че…
Леле. Толкова му се бе разхлопала дъската, че си дрънкаше сам за времето.
Пусна сака на бордюра до краката си.
Може би трябваше да напише съобщение на Блей да дойде да го вземе. Да се дематериализира с тежкия си сак, щеше да е сложна работа, а така и не беше получил кола. Но не бързаше за никъде.
Точно посегна за телефона си, и той издаде звук. Имаше съобщение от Блей. Ела да живееш у нас. Ще дойда да те взема.
Започна да пише отговор, но се сети за плика и спря. Прибра телефона в сака, метна багажа си на рамо и пое по пътя. Вървеше на изток, защото натам водеше шосето. Изборът му да свърне наляво го беше повел натам.
Сега вече наистина беше сирак. Подозренията му се бяха превърнали в реалност. Винаги беше смятал, че е осиновен или нещо такова, защото никога не се беше вписвал в семейството си, и то не заради различния цвят на очите. Беше замесен от друго тесто. И така си беше открай време.
Част от него искаше да се разгневи, задето го бяха изхвърлили от къщата, но какво друго беше очаквал? Тъй или иначе, не го брояха за един от тях, а това, че беше посегнал на братовчед си с ловен нож, макар и основателно, беше абсолютно непростимо.
Освен това щеше да струва скъпо на родителите му.
В случай на нападение — или убийство, ако Леш умреше — ако пострадалият беше член на глимерата, той или семейството му получаваха сума, съотносима с положението на жертвата. Млад мъж, преминал преобразяването си, при това първороден син в едно от семействата на Основателите? Само смъртта на член на Братството или бременна високопоставена жена биха стрували повече. И сумата се дължеше от родителите му, а не от Куин, тъй като не беше минала една година от преобразяването му.
За щастие, тъй като формално се водеше непълнолетен, нямаше да бъде осъден на смърт. Но въпреки това със сигурност щеше да има присъда и с живота му беше окончателно свършено.
На ти сега житейски обрат. Беше изхвърлен от глимерата, от семейството си, от тренировъчната програма. Освен нескопосана смяна на пола, не знаеше какво друго още можеше да направи, за да погуби напълно идентичността си.
Ситуацията беше такава, че до сутринта трябваше да реши къде да отиде, за да изчака участта си. Първият очевиден избор би бил Блей, но приютяването на изхвърлен от глимерата би съсипало социалния статус на семейството му, така че той отпадаше. Джон също не можеше да го прибере. Той живееше с Братството, а това означаваше, че местопребиваването му бе строго секретно и не можеше да има посетители, а още по-малко гост с преспиване.
Който беше заклал съученик. И очакваше оранжевия си костюм.
Боже… Джон. Онези глупости, казани от Леш. Надяваше се да не са истина, но се опасяваше, че бяха.
Винаги беше смятал, че Джон се дърпа от жените, защото е по-смотан в общуването и от Блей. Но сега? Очевидно приятелят му имаше сериозни проблеми… и Куин се почувства като гадняр от космическа величина, задето така го беше дразнил на тема секс.
Нищо чудно, че Джон никога не искаше да води жени в тоалетната на «Зироу Сам».
Проклетият Леш.
Нямаше значение какви щяха да са последствията от стореното с онзи нож. Не би променил нищо. Леш си беше мръсник от първия ден и на Куин от години му се щеше да го натика в миша дупка. Но да нападне Джон така. Наистина се надяваше да умре. И то не само защото на света щеше да има един злобен мръсник по-малко.
Истината беше, че Леш имаше голяма уста и докато дишаше и можеше да изрече онова, което знаеше, Джон не беше в безопасност. Онези от глимерата биха приели такъв факт като пълна липса на мъжественост. Ако Джон се надяваше да стане пълноправен член на Братството и да получи уважение от аристокрацията, ако се надяваше да създаде семейство, никой не биваше да научава, че е бил насилен от мъж, а още по-малко от човек.