Конспирация за Короната

по-силно и той заприлича на гигантска светулка. Вървяха, докато пред

тях се изправи каменна стена и без колебание магьосникът премина през

нея. Останалите бързо го последваха.

Ярката светлина на прекрасното, чисто есенно небе почти ги заслепи

в мига, в който прекрачиха бариерата. Синьото небе и студеният свеж

въздух бяха добре дошла промяна. Ейдриън си пое дълбок дъх и се нас-

лади на аромата на тревите и падналите листа; аромат, който дори и не бе

усетил преди влизането в затвора.

– Странно. Би трябвало да е нощ и да вали. Не може да сме били вът-

ре повече от няколко часа, нали?

Есрахаддон сви рамене и повдигна глава, за да погледне слънцето.

Дишаше дълбоко, въздъхвайки доволно с всяко издишане.

– Неизвестни са резултатите от промяна на времето. „Кой ден сме

днес?“ по-правилно да се запита. Този, утре или вдругиден. Възможно е

стотици или хиляди да са отлетели – магьосникът изглеждаше развесе-

лен от шокираните им лица. – Не се тревожете, най-вероятно сал часове

сте пропуснали.

– Това е доста изнервящо – рече Олрик. – Да губиш така часове.

123

Конспирация за Короната

– Воистина, че деветстотин години съм загубил. Всекиго, що позна-

вах – мъртъв, империята изчезнала и кой знае в какво състояние светът е

оставен. Ако казваното от сестра ти истина се окаже, много се е проме-

нило в света.

– Впрочем – вмъкна Ройс, – вече никой не използва думи като воис-

тина и тий.

Магьосникът помисли над това за миг, сетне кимна.

– По мое време различните класи говореха в различна форма на ези-

ка. Сметнах ви аз за простолюдие или, в лицето на краля, зле образовани.

Олрик го изгледа гневно.

– Ти звучиш странно, не ние.

– Воистина. Тогава ще се наложи да говоря като всички ви. Макар да

е грубо и назадничаво.

Ейдриън, Ройс и Майрън започнаха да оседлават конете, които си

стояха където ги бяха оставили. Майрън се усмихваше, видимо доволен

да е отново с животните. Галеше ги, докато нетърпеливо разпитваше как

да затегне ремъка.

– Нямаме резервен кон и Ейдриън вече има спътник – обясни Олрик.

Погледна към Ройс, който не показваше да предлага услугите си. – Есра-

хаддон ще язди с мен в такъв случай.

– Това няма да е необходимо, че по свой път ще вървя.

– Нищо подобно. Ще дойдеш обратно с мен. Има много неща, за ко-

ито искам да говорим. Бил си съветник на императора и очевидно си мно-

го талантлив и умен. Силно се нуждая от такъв като теб. Ти ще си мой

кралски съветник.

– Не, туй… – той въздъхна и продължи. – Това ще те шокира, но аз

не избягах, за да се занимавам с дребните ти проблеми. Много по-важни

неща изискват вниманието ми – и твърде дълго далеч от тях съм бил.

Принцът изглеждаше слисан.

– Каква работа може да имаш след деветстотин години? В крайна

сметка, не е като да трябва да се прибереш вкъщи и нагледаш добитъка.