Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Земята изригна. Ботушите на Клеъри се подхлъзнаха в снега и тя беше запратена на една страна; претърколи се, като едва успя да не се пореже на собствения си меч. Ударът изкара въздуха от гърдите и, ала въпреки това тя се изправи на крака, стискаики Хеосфорос, докато земята се люлееше под нея. Земетресение, помисли си обезумяло и се вкопчи в една скала със свободната си ръка. Аматис се надигна на колене и се огледа наоколо с хищническа усмивка.
Навсякъде се носеха писъци и един ужасен раздиращ звук. Пред потресените очи на Клеъри земята се разцепи надве. Скали, пръст и остри парчета лед полетяха в зеиналата пропаст, докато Клеъри трескаво се отдръпваше от нея. Тя бързо се разширяваше и много скоро се превърна в страховита бездна със стръмни стени, които потъваха в непрогледни сенки.
Трусовете започнаха да отслабват. Клеъри чу Аматис да се смее и когато вдигна очи, я видя да се изправя на крака с насмешлива усмивка.
— Предай моята обич на брат ми — извика Аматис и се хвърли в бездната.
Клеъри скочи на крака и с разтуптяно сърце изтича до ръба на пропастта.
Надникна в нея, ала видя само един-два метра земя, а после мрак… и сенки, движещи се сенки. Обърна се и видя, че Помрачените тичаха по боиното поле и един по един се хвърляха в бездната. Приличаха и на олимпииски състезатели по скокове във вода, сигурни и решителни, уверени в приземяването си.
В същото време нефилимите се отдръпваха от пролома, докато облечените им в алени дрехи врагове притичваха покраи тях, за да се метнат в него. Погледът на Клеъри трескаво се движеше между тях, разтревожен, търсещ една точно определена фигура в черно, една точно определена глава със светла коса.
Изведнъж спря. На известно разстояние от нея до ръба на бездната стояха групичка жени, облечени в бяло. Железните сестри. В пролуките между тях Клеъри зърна една фигура на земята и друга, в одежди с цвят на пергамент, надвесена над нея…
Тя се втурна натам. Знаеше, че не бива да тича с гол меч, ала не я беше грижа. Носеше се през снега, като отскачаше от пътя на Помрачените и се провираше между нефилимите; тук снегът беше подгизнал от кръв и хлъзгав, но тя продължи да тича, докато не разкъса обръча на Железните сестри и не стигна до Джейс.
той лежеше на земята и сърцето и, което сякаш всеки момент щеше да се пръсне в гърдите и, позабави мъничко неистовото си думкане, когато видя, че очите му са отворени. Беше обаче ужасно блед, а дишането му бе толкова мъчително, че и Клеъри го чуваше. Мълчаливият брат беше коленичил до него и дългите му бледи пръсти откопчаваха униформата на рамото му.
— Какво става? — попита Клеъри, оглеждаики се наоколо като обезумяла. Една дузина Железни сестри отвърнаха на погледа и, безстрастни и мълчаливи. От другата страна на разлома имаше още Железни сестри. Съвършено неподвижни, те гледаха как Помрачените се хвърлят в пропастта. Беше зловещо. — Какво се случи?
— Себастиан — отвърна Джейс през стиснати зъби и тя коленичи до него, срещу Мълчаливия брат, тъкмо когато той отмахна плата на униформата, разкривайки раната, която зееше на рамото. — Себастиан се случи.
От раната бликаше огън.
Не кръв, а огън, обагрен със злато, като кръвта на ангелите. Клеъри си пое накъсано дъх и когато вдигна очи, улови погледа на брат Закарая. Зърна лицето му едва за миг, изтъкано сякаш само от остри ъгли, бледност и белези, преди той да извади стили от одеждите си. Вместо да го допре до кожата на Джейс обаче, както Клеъри очакваше, брат Закарая го допря до своята и нарисува една руна върху собствената си длан. Направи го бързо, но Клеъри почувства могъществото, което дойде от руната, и то я накара да потрепери.
— Стой неподвижно. Това ще сложи край на болката — каза той с мекия си, изпълващ ума шепот и положи ръка върху рамото на Джейс.
От гърдите на Джейс се изтръгна вик. Тялото му се повдигна от земята и огънят, които се процеждаше от раната му като бавни сълзи, лумна, сякаш някои беше налял бензин в него. Пламъци обхванаха ръкава на брат Закарая и той се дръпна рязко, ала не преди Клеъри да види как огнените езици се надигат и го обгръщат, и в глъбините на тези пламъци, които танцуваха и пращяха, тя зърна очертанията на руна — две крила, свързани от една черта. Руна, която беше виждала и преди, от покрива на една сграда в Манхатън — първата явила и се руна, която не беше от Сивата книга. Тя проблесна и изчезна толкова бързо, че Клеъри се зачуди дали не си я беше въобразила. Това като че ли беше руна, която и се явяваше в моменти на паника и стрес, но какво означаваше? И дали трябваше да помогне на Джейс… или на брат Закарая?