Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Аз не бих опитал. Ако бях на твое място.
Джейс изпусна дъха си и той образува бяло облаче пред лицето му. Не му позволявай да печели време, крещеше мозъкът му, ала проклятието му бе, че познаваше Себастиан, познаваше го достатъчно добре, за да не е сигурен, че наистина блъфира. Себастиан не обичаше да блъфира. Обичаше да има преимущество и да го знае.
— И защо не? — изръмжа Джейс през стиснати зъби.
— Сестра ми — отвърна Себастиан. — Изпрати Клеъри, за да отвори Портал, нали? Не беше много разумно да се разделите. В момента един от моите леитенанти я държи настрани оттук. Нараниш ли ме, ще й прережат гърлото.
Сред нефилимите зад него се надигна шепот, ала Джейс не го чуваше. Името на Клеъри туптеше в кръвта във вените му; мястото, където руната на Лилит някога го свързваше със Себастиан, гореше. Казват, че е по-добре да познаваш врага си, но каква полза от това, да знаеш, че единствената му слабост е и твоята слабост?
Шепотът зад него се издигна до рев, когато Джейс започна да сваля оръжията си. Движението на Себастиан беше толкова бързо, че Джейс видя единствено неясно петно, когато другото момче се завъртя и му нанесе ритник в китката. Острието изпадна от вцепенената му десница и той отскочи назад, ала Себастиан беше по-бърз — извади меча на Моргенстърн и замахна за удар, които Джейс успя да избегне само като изви цялото си тяло настрани. Връхчето на оръжието остави повърхностна драскотина върху ребрата му.
И ето че част от кръвта по бойното му облекло беше негова.
той се наведе, когато Себастиан отново замахна, и мечът изсвистя над главата му. Чу как Себастиан изруга, а после се изправи, замахнал на свои ред със своето оръжие. Двете остриета се сблъскаха със силен звън на метал и Себастиан се ухили.
— Не можеш да спечелиш — заяви той. — Аз съм по-добър от теб, винаги съм бил. Може би дори съм най-добрият.
— Пък и скромен — подхвърли Джейс и оръжията им се разделиха, стържеики. Той се отдръпна назад, така че да има повече пространство.
— Освен това не можеш да ме нараниш, не и наистина. Заради Клеъри — продължи Себастиан неумолимо. — Точно както тя не може да ме нарани заради теб. Винаги все същият танц. Никои от вас не е готов да направи жертвата. — той замахна странично, но Джейс отби удара, въпреки че от неговата сила по ръката му пробяга тръпка. — Човек би могъл да си помисли, че както сте обсебени от доброто, все единият от вас ще е готов да се откаже от другия в името на по-висшата цел. Ала не. По съществото си любовта е себична, също като вас двамата.
— Не познаваш никого от нас — запъхтяно каза Джеис. Дишаше тежко и знаеше, че се бие отбранително, че отбива атаките на Себастиан, вместо сам да напада. Руната за мощ върху ръката му пареше, догаряики последните останки от силата си. Това не беше хубаво.
— Познавам сестра си — заяви Себастиан. — И не сега, но много скоро, ще я познавам по всеки начин, по който би могъл да познаваш някого.
По лицето му отново се разля широка, свирепа усмивка, Съвсем същото изражение, което имаше в една лятна нощ краи Гард, когато бе казал: "Или може би наистина си ядосан за това, че целунах сестра ти. Защото тя ме пожела".
Джейс усети, че му се повдига, и едновременно с това го обзе ярост. той се хвърли към Себастиан, забравил за миг правилата на фехтовката; забравил да разпредели равномерно хватката си върху оръжието; забравил равновесие и точност, и всичко друго, освен омразата си, и усмивката на Себастиан стана още по-широка, когато се отдръпна настрани и ловко изрита крака му изпод него.
Джейс падна по гръб и ударът в заледената земя изкара въздуха от дробовете му. Чу свистенето на меча, преди да го види, и се претърколи встрани, миг преди оръжието на Моргенстърн да се забие там, където лежеше той само преди секунда. Звездите над него се разлюляха, черно и сребърно, и ето че Себастиан стоеше над него, още черно и сребърно, и мечът отново се спусна към него, и той пак се изтърколи настрани, но този път не беше достатъчно бърз и почувства как острието се впи в него.
Агонията беше светкавична, ярка и непримесена с нищо, докато оръжието потъваше в рамото му. Беше като електрически удар — болката разтърси цялото му тяло, мускулите му се обтегнаха, гърбът му се изви в дъга. Прониза го изпепеляваща горещина, сякаш костите му се разтапяха. Огън лумна във вените му и се разля по гръбнака му…
Видя как очите на Себастиан се разшириха и в мрака им зърна собственото си отражение — проснат върху аленочерната земя, а рамото му гореше. Пламъци бликаха от раната като кръв. Те се стрелнаха нагоре; една искрица пробяга по острието на Моргенстърн и облиза дръжката. Себастиан изруга и рязко дръпна ръка, сякаш го бяха пронизали. Мечът издрънча на земята, а той вдигна дланта си и се взря в нея. Дори през мъглата на болката Джейс видя, че върху нея има черен белег, следа от изгорено с формата на дръжка на меч.