Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Джейс опита да се надигне на лакти, макар че движението изпрати в рамото му болка, толкова свирепа, че за миг той си помисли, че ще припадне. Пред очите му притъмня, а когато доиде на себе си, Себастиан стоеше над него с разкривено в гримаса лице. В ръката си отново стискаше меча на Моргенстърн, а около тях имаше обръч от фигури. Жени, облечени в бяло като древногръцки оракули, а от очите им изскачаха оранжеви пламъци. Върху лицата им бяха татуирани маски, деликатни и криволичещи като увивни растения. Бяха красиви и ужасни. Бяха Железните сестри.
Всяка от тях държеше меч от адамас с острието надолу. Бяха безмълвни, устните им — стиснати в тънка линия. Между две от тях стоеше Мълчаливият брат, когото Джейс беше видял да се бие в равнината по-рано, стиснал дървен жезъл в ръка.
— В продължение на шестстотин години никога не сме изоставяли своята Цитадела — заяви една от Сестрите, висока жена, чиято черна коса се спускаше на тежки кичури до кръста и. Очите и горяха като две пещи в мрака. — Ала небесният огън ни повика и ние доидохме. Отдръпни се от Джейс Лаитууд, сине на Валънтаин. Нарани го отново, и ние ще те унищожим.
— Нито Джейс Лаитууд, нито огънят във вените му ще ви спаси, Клеопа — каза Себастиан със сигурен глас, все така с меч в ръка. — Няма спасител за нефилимите.
— Не знаеше да се боиш от небесния огън. Но сега вече го научи — рече Клеопа. — Време е да отстъпиш, момче.
Мечът на Моргенстърн се снижи към Джеис… още по-ниско, а после Себастиан извика и замахна. Оръжието изсвистя покрай Джейс и се заби в пръстта до него.
От земята сякаш се изтръгна рев, като че ли беше смъртно ранена. Мощен трус я разлюля, излязъл от върха на меча. Зрението на Джейс ту се завръщаше, ту отново го напускаше, съзнанието се отцеждаше от него като огъня, които бликаше от раната му, ала преди мракът да го погълне, той видя триумфа върху лицето на Себастиан и го чу да избухва в смях, когато с един внезапен, ужасяващ напън, земята зейна в огромна черна бездна. Себастиан скочи в нея и изчезна.
* * *
— Не е толкова просто, Алек — уморено каза Джия. — Магията за отваряне на Портал е сложна, а не сме чули нищо от Железните сестри, което да подсказва, че се нуждаят от помощта ни. Пък и след това, което се случи в Лондон днес, трябва да сме тук, в бойна готовност…
— Казвам ти, аз знам. — Въпреки боиното облекло, Алек трепереше, но не беше само заради студа на хълма. Донякъде беше заради шока от това, което Изабел беше казала на родителите му, от изражението върху лицето на баща му. Ала наи-вече беше тревога. Зло предчувствие пъплеше по гръбнака му като ледени пръсти. — Не разбираш Помрачените; не разбираш какво представляват…
Изведнъж Алек се преви одве. Нещо горещо го бе пронизало през рамото, надолу към вътрешностите му, като огнено копие. От гърдите му се изтръгна вик и той се свлече на колене.
— Алек… Алек!
Ръцете на консула лежаха върху раменете му, смътно си даваше сметка, че родителите му тичат към него. Зрението му беше замъглено от агония. Болка, която се застъпваше и удвояваше, защото всъщност изобщо не беше негова болка; огънят под ребрата му изгаряше тялото на друг, не неговото.
— Джейс — отрони се измежду стиснатите му зъби. — Нещо се е случило… огънят. Трябва да отворите Портал, още сега.
* * *
Както си беше по гръб на земята, Аматис се изсмя. — Няма да ме убиеш. Не ти стиска.
Дишайки тежко, Клеъри пъхна върха на меча под брадичката й.
— Нямаш представа на какво съм способна.
— Погледни ме. — Очите на Аматис светеха. — Погледни ме и ми кажи какво виждаш.
Клеъри я погледна, макар вече да знаеше. Аматис не приличаше досущ на брат си, ала имаше същата челюст, същите вдъхващи доверие сини очи, същата леко прошарена кестенява коса.
— Милост. — Аматис вдигна ръце, сякаш за да се предпази от удар. — Ще ми я дадеш ли?
Милост. Клеъри стоеше като вкаменена, докато Аматис я гледаше развеселено. "Да го взема отгоре". Знаеше, че трябва да и пререже гърлото, дори искаше да го направи, но как да каже на Люк, че е убила сестра му? Че е убила сестра му, докато тя лежеше на земята и просеше милост?
Клеъри усети, че ръката и трепери, сякаш беше откъсната от тялото и. Около нея шумовете на битката затихнаха — все още чуваше гласове и крясъци, но не се осмеляваше да извърне глава, за да види какво става. Цялото и внимание беше съсредоточено върху Аматис, върху собствените й пръсти, сключени около дръжката на Хеосфорос, върху струиката кръв, която се процеждаше изпод брадичката на Аматис, където връхчето на меча беше разкъсало кожата…