Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
— Твоят сипаничав съотечественик закусва в леглото си в хотела, каза ми колегата — довери Gran Maestro на полковника. — Може да пристигнат няколко белгийци. „Най-храбрите от тях бяха белгийците“ — цитира той. — Дойде една двойка pescecani, знаете откъде. Но са изморени и по всичко изглежда, че ще ядат като прасета в стаята си.
— Отличен доклад за обстановката — каза полковникът. — Нашият проблем, Gran Maestro, се състои в това, че аз вече закусих в стаята си, както прави сипаничавият и както ще направят pescecani. Но тази дама…
— Младо момиче — прекъсна го Gran Maestro, като се усмихна широко. Чувствуваше се много добре, защото денят току-що беше започнал.
— Това много младо момиче иска най-съвършената закуска.
— Разбирам — каза Gran Maestro и погледна Рената, а сърцето му се преобърна като делфин в океана. Това е красиво движение, но малко хора в този свят могат да го видят и почувствуват.
— Какво искаш да ядеш, дъще? — попита полковникът, любувайки се на нейната утринна, неподправена, смугла хубост.
— Всичко.
— Моля те, кажи конкретно.
— Чай вместо кафе и каквото може Gran Maestro да извади от запасите.
— Няма да бъде от запасите, дъще — каза Gran Maestro.
— Така я наричам само аз.
— Казах го от сърце — отговори Gran Maestro. — Можем да приготвим fabricar84 rognons85, печени на скара с champignons86, набрани от хора, които познавам. Или пък отгледани във влажни мазета. Мога да предложа омлет с труфели, изровени от видни прасета. И канадски бекон, който може да е дори от Канада.
— Където и да е това — каза доволно момичето, без да се самозалъгва.
— Където и да е това — повтори сериозно полковникът. — А аз знам дяволски добре къде е. Мисля, че е време да спрем с шегите и да се заловим със закуската.
— Ако не е нескромно, и аз мисля така.
— За мен шише „Валполичела“, от наливното.
— Само това?
— Донеси ми една порция набеден канадски бекон — каза полковникът.
Той погледна момичето — те бяха останали сами — и попита:
— Как си, моя най-скъпа?
— Порядъчно гладна, мисля. Благодаря ти, че толкова дълго време беше добър.
— Не беше трудно — отговори й полковникът на италиански.
Глава двадесет и шеста
Седяха там, на масата, и наблюдаваха ранната, бурна светлина над Канала. Сега, на слънцето, сивото беше придобило жълт оттенък, а вълните се разбиваха от отлива.
— Мама твърди, че не може да живее тук прекалено дълго през който и да е сезон, защото няма дървета — каза момичето. — Затова ходим извън града.
— Затова всеки ходи извън града — отговори полковникът. — Бихме могли да засадим дървета, ако намерим някоя къща с достатъчно голяма градина.
— Най-много обичам ломбардските тополи и чинарите, въпреки че още съм доста неука.
— И аз също ги обичам, обичам още кипарисите и кестените. Питомните кестени и дивите кестени. Но ти никога няма да видиш истински дървета, дъще, докато не отидем в Америка. Чакай да видиш какво нещо е белият бор или жълтият бор!
— Ще ги видим ли по време на голямото пътешествие, когато спираме на бензиностанциите или обществените станции, или как ги наричате?
— Хижи и туристически лагери — отговори полковникът. — В онези ще се отбиваме, но не и за през нощта.
— Така искам да спрем пред някоя обществена станция, а аз да им подхвърля парите и да кажа: „Зареди и провери маслото, Мак“, както е в американските книги или във филмите.
— Това се нарича бензиностанция.
— А какво е тогава обществена станция?
— Тоалетна — където отиваш, за да се…
— А-а-а — каза момичето и се изчерви. — Извинявай. Така искам да науча американски! Но сигурно още дълго ще се изразявам неправилно, както ти понякога правиш на италиански.
— Нашият език е лесен. Колкото по на запад отиваш, толкова по-ясен и по-лесен става.
Gran Maestro донесе закуската и нейният аромат не се разнесе из столовата — блюдата бяха със сребърни похлупаци, — но стигна до тях, ухаеше силно на бекон и бъбреци на скара, долавяше се и тайнствена миризма на гъби.
— Изглежда прекрасно! — възкликна момичето. — Благодаря ви много, Gran Maestro. Да говоря ли на американски? — попита тя полковника. Протегна ръка към Gran Maestro леко и бързо, като рапира, и каза: — Дай го тука, приятел. Папането е бомба!
84
Приготвям (исп.). — Б.пр.
85
Бъбреци (фр.). — Б.пр.
86
Гъби (фр.). — Б.пр.