Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Засега гледам да избягвам въпросния господин - призна си Беки. - Опитвам се да наваксам в университета, защото, ако накрая не успея да се дипломирам, сама ще си бъда виновна.
- Ти ще си сред малкото жени, защитили степен „Бакалавър на хуманитарните науки“. Сигурно не е зле да поискаш да въведат и степен „Стара мома на хуманитарните науки“20.
Двете се засмяха на изтърканата шега: все така не се престрашаваха да отворят дума защо всъщност седят в тази чакалня. Най-неочаквано вратата се отвори, те вдигнаха очи и видяха медицинската сестра.
- Заповядайте при лекаря.
- Може ли да дойда и аз?
- Да, сигурна съм, че той няма да има нищо против.
Младите жени станаха и тръгнаха след медицинската сестра, която ги поведе по същия коридор. Накрая стигнаха при бяла врата с почти изтъркана месингова табелка, на която пишеше „Д-р Фъргъс Гулд“. След тихото почукване на сестрата се чу „да“ и Дафни и Беки влязоха заедно в кабинета.
- Добро утро - поздрави ведро лекарят с мек шотландски акцент, след което се ръкува и с двете. - Заповядайте, седнете. Резултатите от изследванията са готови, имам отлични новини за вас.
Върна се зад писалището и отвори папката върху него. Момичетата се усмихнаха - по-високото се поуспокои за пръв път от няколко дни.
- С удоволствие мога да кажа, че се радвате на чудесно здраве, ала тъй като това е първото ви дете... - Лекарят видя как и двете жени пребледняват. - През следващите месеци се налага да бъдете по-предпазлива. Но не виждам причина раждането да мине с усложнения. Разрешете да съм първият, който ви честити.
- Божичко! - възкликна жената и насмалко да припадне. - Но нали казахте, че новините са отлични!
- Да, да - потвърди доктор Гулд. - Смятах, че ще се зарадвате много.
Тук се намеси приятелката и.
- Има един малък проблем, докторе. Тя не е омъжена.
- О, такава ли била работата! Разбирам, разбирам - промени веднага лекарят тона. - Много съжалявам, не знаех. Ако ми бяхте споменали при първия преглед...
- Не, доктор Гулд, аз съм си виновна. Просто се надявах, че...
- Не, не, виновният съм аз. Проявих изключителна нетактичност - рече доктор Гулд и известно време мълча. - У нас това все още е незаконно, но съм сигурен, че и в Швеция има чудесни лекари, които...
- И дума да не става - отсече Беки. - Това влиза в противоречие с всичко, което родителите ми биха сметнали за „приемливо поведение“.
- Добро утро, Хадлоу - поздрави подполковникът, след като влезе с маршова стъпка в банката и подаде на директора балтона, бомбето и бастуна си.
- Добро утро, сър Данвърс - отвърна директорът и връчи вещите на един от чиновниците. - За нас е чест да уважите с присъствието си скромното ни учреждение.
Волю-неволю Беки си помисли, че само преди няколко седмици в друга банка горе-долу със същия капитал са я посрещнали съвсем различно.
- Заповядайте, елате в кабинета ми - покани ги директорът и протегна ръка така, сякаш е регулировчик на оживено кръстовище.
- Разбира се, но нека първо ви представя господин Тръмпър и госпожица Салмън, мои съдружници в това начинание.
- Много се радвам - оповести директорът, след което намести очилата върху носа си и се ръкува с Чарли и Беки.
На нея и направи впечатление, че, както никога, Чарли само си мълчи и току подръпва яката на ризата, която очевидно му беше възтясна. Предишната седмица бяха прекарали цяла сутрин на Савил Роу21, където на Чарли му бяха взели какви ли не мерки, за да му ушият нов костюм, но когато Дафни подметна, че не било зле да му вземат мерки и за риза, той категорично отказа да си губи повече времето, та накрая младата жена се видя принудена да налучква размера на яката.
- Кафе? - предложи директорът, след като влязоха в кабинета му.
- Не, благодаря - отказа подполковникът.
На Беки много и се пиеше, но явно директорът беше решил, че сър Данвърс изразява мнението и на тримата, и си замълча.
- И така, с какво мога да ви бъда полезен, сър Данвърс? - попита директорът и пипна притеснен възела на вратовръзката си.
- Ние със съдружниците ми притежаваме имот на Челси Терас - номер сто четирийсет и седем, - макар и малка, фирмата се развива успешно. - Директорът продължи да се усмихва. - Купихме го преди около година и половина за сто лири стерлинги и през последната година вложението е донесло печалба малко над четирийсет и три лири.
- Повече от задоволително - отбеляза директорът. - Аз, разбира се, прочетох писмото и отчета, които така любезно ми предоставихте по пратеник.
Чарли се изкуши да му каже кой е бил въпросният пратеник.
- Сега обаче смятаме, че е време да разширим дейността си - продължи подполковникът. - И за да го направим, имаме нужда от банка, по-далновидна и по-инициативна от учреждението, с което работим в момента. Понякога имам чувството, че сегашните ни банкери още живеят в XIX век. Да ви призная, те почти не правят друго, освен да събират влогове, а ние имаме нужда да ни обслужва истинска банка.