Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— За същата мадам Дюрфе ли говорите, на която моят баща дължи приятелството си с мадам Помпадур и не на последно място с вас?

— Не познавам друга с това име — отвърна графът.

— Но тази мадам Дюрфе е починала преди десет години.

— Преди седем, ако трябва да бъдем точни. По това време пребивавах в двора на маркграф* Карл Александър фон Ансбах. Ах, чувствам се много близък с Германия. Интересът към франкмасонството и алхимията там е радващо висок. И както вече ми бе казано преди много години, ще умра в Германия.

* Висша титла в средновековна Германия. — Бел. прев.

— Само отклонявате темата на разговора — каза лорд Бромптьн. — Как може този млад мъж да е посетил мадам Дюрфе в Париж? Преди седем години той самият е бил още дете.

— Все още нямате правилния начин на мислене, скъпи лорде. Попитайте Гидиън, кога е имал удоволствието да вземе кръвта на мадам Дюрфе.

Лордът погледна въпросително към Гидиън.

— През май 1759 година.

Лордът се изсмя пронизително.

— Но това е невъзможно. Вие самият сте на не повече от двайсет години.

Графът също се засмя развеселено.

 — 1759-а. Никога не ми е разказвала за това, старата хитруша.

— По това време вие също пребивавахте в Париж, но имах строга заповед да не се срещам с вас.

— Заради континуума, знам — въздъхна графът. — Понякога роптая срещу собствените си закони... Но да се върнем към скъпата Жана. Трябваше ли да употребиш сила? При мен тя не беше особено готова да сътрудничи.

— Тя ми разказа. А също така и как сте й измъкнали хронографа.

— Измъкнал! Та тя дори не знаеше какво съкровище е наследила от баба си. Горкият, очукан апарат си стоеше неизползван в един прашлясал сандък на тавана. Рано или късно е щял напълно да потъне в забрава. Аз го спасих и го използвах според първоначалното му предназначение. И благодарение на гениите, които в бъдещето ще се присъединят към ложата ми, днес той отново функционира. Това граничи с чудо.

— Освен това мадам сподели, че за малко да я удушите, защото не е знаела рождената дата и моминското име на баба си.

Удушил? Не беше ли това малко крайно!

— Да, точно така. Подобни пропуски ми костваха безкрайно много време, което прекарах, ровейки се в стари църковни дневници, вместо да го посветя на по-важни неща. Жана е една изключително злопаметна личност. Значи умението ви да я накарате да ви сътрудничи, е наистина достойно за възхищение.

Гидиън се усмихна.

— Не беше лесно. Но явно съм успял да спечеля доверието й. Освен това танцувах с нея гавот*. Пък и търпеливо изслушах оплакванията й от вас.

* Старинен френски танц. — Бел. прев.

— Колко несправедливо. Все пак й осигурих вълнуваша афера с Казанова и въпреки че той беше хвърлил око на парите й, много жени и завиждаха. А и братски делях с нея моя хронограф. Ако не бях аз... — Явно развеселен, графът отново се обърна към мен. — Неблагодарна жена, твоята прародителка. И за съжаление не бе благословена с голяма интелигентност. Мисля, че никога не разбра какво точно се случва с нея, горката, стара женица. Освен това беше обидена, че в кръга на дванайсетте й е отредено да бъде цитрин. Защо вие можете да сте смарагд, а аз само един жалък цитрин, казваше тя. В днешно време никой, който държи на себе си, не носи цитрин. — Той се засия. — Нейната глуповатост нямаше равна. Бих искал да знам по време на старините си колко често е пътувала във времето. Може би изобщо не е. И без това не е била голяма пътешественичка. Понякога минаваше цял месец, без да се случи да изчезне. Бих казал, че женската кръв е значително по-ленива от нашата. Както и женската мисъл е значително по-бавна от мъжката. Ще се съгласиш ли с мен, момиче?