Паралелни лъжи

Малка черна туристическа раница. От онези, дето се сгъват и се носят удобно на гръб.

Вездесъщата раница пораждаше почти неосъзнато чувство, ала ченгето у Тайлър долавяше, че си струва да се изправиш срещу този мъж.

Проправи си път през задната врата; из тялото му се разливаше адреналин. Същевременно заподозреният излезе през далечния край на следващия вагон.

Инстинктите му го водеха. Ветеран, който именно затова успяваше да оцелее по улиците, водеше разследвания и разрешаваше случаи. Тайлър знаеше, че го е пипнал. Придвижи се по пътеката на следващия вагон решително и уверено. Прецени ситуацията. Искаше да поговори с човека. Само толкова. Никакво нарушаване на правата, никакво насилие. Нищо подобно на случката през онзи следобед с Честър Уошингтън, която съсипа живота му. Раницата и черното кожено яке може да са съвпадение, напомни си той. Но са достатъчни за започване на случай. Детективът почувства прилив на енергия. Именно този влак беше логичният избор като маршрут за бягство. Нямаше кой знае колко други варианти.

Съществуваше и друга възможност — този саботаж да е извършен дни или седмици по-рано и заподозреният да не е из околността, но това изглеждаше по-малко вероятно, особено след като Ръкар намери съвпадащите списъци от полетите. Какво друго би обяснило пристигането на К. К. Джоунс в Индианаполис?

Като наближи вратата към следващия вагон, Тайлър изпусна от поглед заподозрения и в съзнанието му изплува образът на Хари Уелс с дълбокия разрез от ухото до окото му. От кървенето човекът бе станал „по-блед от полярна мечка“, както се изрази един от техниците. Този тип бе опасен, а ограниченото пространство във влака не беше най-доброто място да се изправи срещу него. Внезапна тревога придружи тази мисъл и някаква странна безтегловност се появи в гърдите му. Изведнъж му се стори, че влакът се смалява. Тайлър предугади ранните предупредителни симптоми на клаустрофобия. Не сега, помоли се той, ала вагонът продължи да се свива, готов да го погълне. Главата му затуптя, влакът продължи да се смалява. Внезапно свистене разтърси цялата композиция — покрай тях беше профучал експрес в източна посока и раздрусването прекъсна тревогата му. Тайлър отвори вратата и излезе в шумния проход, свързващ двата вагона. Завъртя се рязко и забеляза човек отдясно — стоеше с гръб, а около него се виеше тънка струйка цигарен дим. Тайлър понечи да хване мъжа, но забеляза, че якето му не е кожено, а найлоново, и не носи багаж.