Паралелни лъжи

— Имаме напредък — окуражи го тя. — Не забравяй.

Тайлър не успя да види лицето на мъжа по време на преследването във влака; саботьорът избърза да скочи, предотвратявайки срещата им очи в очи.

— Отдавна вече е избягал — поклати глава Тайлър. — Няма да го хванем толкова бързо.

— Ти беше близо, Питър. Много близо. По-близо от нас. — И добави: — Какви са данните от днес?

Тайлър провери в лаптопа.

— Превозите на „Доу“ падат след дерайлирането. Това е изненадата!

— Нищо подобно, предвиждах го.

— До гуша съм потънал в дългове — сподели той. — И в тревоги също. Особено в тревоги.

По радиото предупредиха шофьорите на камиони да внимават с мъже, пътуващи на стоп. Описаха им Кевин Джоунс като избягал затворник, за когото се счита, че кръжи някъде в района на границата между Индиана и Илинойс. Всички възможности бяха взети под внимание. Проверени. Проверени отново. И след това пак проверени.

Тайлър държеше под брадичката си найлоново пликче, пълно с купчета лед. Беше натъртен, но отокът вече спадаше. Пицата не се оказа най-подходящото меню — челюстта го болеше, когато дъвчеше, а Прийст се оказа вегетарианка.

— Никакво месо, никакво сирене — помоли тя, докато Тайлър даваше поръчката.

— Пица без сирене! — възкликна той, закрил слушалката с ръка. — Все едно „Блъди Мери“ без водка.

— Е, наречи я девствена пица. Не ме е грижа. Само да не слагат месо или сирене върху едната половина. В противен случай, добре — аз няма да ям.

— Тогава не е добре.

А тя беше свила рамене с безразличие.

Тайлър извъртя на принтер снимката на заподозрения от летището, изпрати я до себе си по факса и я залепи с тиксо върху хотелското огледало. От време на време я поглеждаше и даже говореше на мъжа. Прийст не коментираше, но на няколко пъти вдигна глава с желание да го възпре.

Телевизорът бе включен на CNN с намален, но доловим звук. В един момент дочуха нещо за преследването и тя усили звука. Показаха и снимката, но по телевизията изображението изглеждаше още по-лошо — все едно цялото преследване цели да арестува ухо, част от чело и малко тъмна коса. Само черното кожено яке — европейско, гладко и без видими шевове — и багажът му — нещо средно между пътническа чанта и туристическа раница, която покрива изискванията на авиокомпаниите за ръчен багаж — им даваше лъч надежда.

Тя пак намали звука на телевизора — бе започнал репортаж за болна панда в зоологическата градина в Сан Диего.

— Трябваше да скоча — обади се той.

— Ъхъ — изсумтя саркастично тя, — два счупени крака щяха да ти помогнат много.

— Хайде де — примирително продължи той. — Беше в ръцете ми, а аз го изпуснах. Колко време мислиш, че ще е нужно на CNN да разберат моята самоличност? Ще ти напомня, че дори и да има закон срещу скачането от влакове, в момента заподозреният не може по никакъв начин и под никаква форма да бъде свързан с някое от дерайлиранията. Всичко е в рамките на предположенията.