Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Налагайки си да остане спокоен, Алварес се съсредоточи върху задачата, която му предстоеше да разреши. Имаше нужда от този цветен фиш, и то преди да застане лице в лице с някой от кондукторите.
Залитна отново и се свлече на коляно. При това си движение взе зелената хартийка. Вече беше негова. Огледа се в двете посоки, за да прецени положението. Изглежда кондукторът пред него щеше да влезе пръв. Вмъкна се в първия свободен ред седалки, пъхна цветното листче на предназначеното за целта място и се отпусна, сякаш дреме с отворени, но натежали от умора очи — пътник, който спокойно пътува за Чикаго.
Кондукторът пред него влезе и започна да проверява за пътниците. Алварес почувства как капка пот се стича по челото му. Ушите му пищяха. Съмняваше се, че при по-внимателна проверка би минал за дремещ пасажер.
Кондукторът премина покрай още един ред седалки. И покрай още един. Сърцето му болезнено се сви в гърдите, биейки лудо.
Зад себе си чу как задната врата също се отваря, туду-туду фшшш, туду-туду фшшш — обади се влакът. Вероятно беше кондукторът, придружил непознатия, който се качи в последната секунда.
— Билет? — Кондукторът гледаше право в него.
Алварес преглътна сухо.
— Вие вече… — Погледна и установи, че неговата зелена хартийка не е там, където я беше поставил. Обзе го паника. Премигна бързо, очите му смъдяха.
Кондукторът се наклони към него. Алварес се приготви да го удари.
— Няма нищо. Извинявайте, че ви обезпокоих. — Мъжът се наведе и вдигна зеления фиш, паднал на пода.
Алварес си помисли, че така нещата се развиха дори по-добре за него, защото сега той и кондукторът бяха установили връзка; щяха да го запомнят като редовен пътник.
— Няма проблем — кимна Алварес.
Кондукторът продължи напред. Болката в гърдите на Алварес бавно отшумя. Опита да се успокои.
Отзад се чуха гласове; кондукторът, събудил спящото хлапе, го питаше къде е фишът му. Момчето протестираше и твърдеше, че вече са го проверявали. Кондукторът поиска касовата му бележка. Алварес наблюдаваше в отражението на стъклото как момчето извади касовата бележка от портмонето си. Касова бележка! Пот се стече по лицето на Алварес и замъгли зрението му.
Другият кондуктор и мъжът, който се качи в Крауфордсвил, се приближиха изотзад. Двамата кондуктори разговаряха, единият коленичи, несъмнено, за да потърси липсващия зелен фиш. Алварес не ги чуваше, но това беше без значение. Каквото и да казваха, то означаваше неприятности.
— Това е агент Тайлър. Интересува се от всички, качили се във влака от Крауфордсвил. Казах му, че съм видял двама.
— Аз видях трима — уточни другият.
На картата с името му пишеше Чарлс Даниълс. Кондукторът с Тайлър се казваше Феликс Рамоне.
— Проверих двама в трети вагон. Още не съм намерил трети.
— Аз започнах от пети и се придвижих дотук. Не съм засичал никого. Шести до девети не бяха отворени.
Тайлър беше забелязал, че в Крауфордсвил само три вагона са отворени. Беше му малко трудно да пази равновесие заради клатушкането на влака.
— Забелязах да се качват две жени — продължи да обяснява Рамоне на партньора си.
— А аз видях и един мъж.
— Огледахте ли го добре? — намеси се Тайлър.
— Дори и да съм, не му обърнах внимание.
Значи във влака все още имаме неидентифициран мъж, който не е проверен — заключи Тайлър. Побиха го тръпки. Косата по тила му настръхна.
— Сигурно е някъде между шести и девети вагон. Там има повече места.
Тайлър подхвана вежливо:
— Ето какво искам да направим. Господин Рамоне, вие ще проверите вагони от шест до девет. Ако засечете мъжа, не правете нищо необичайно. Довършете обиколката си и после ме намерете. — Рамоне кимна. Изглеждаше малко възбуден, което притесняваше Тайлър. — Господин Даниълс, двамата ще отидем да поговорим с жените, които са се качили от Крауфордсвил. Ще им зададем няколко въпроса. Дано ни дадат някакво описание. Бавно и внимателно, нищо фрапиращо.
— Разбрано.
— Какво е направил този човек, все пак? — полюбопитства Рамоне.
Другият кондуктор се замисли и си спомни нещо:
— Знаете ли, май трябваше да поискам касовата бележка на онзи тип. — Обърна се и бавно тръгна към предната част на вагона.
— Кой тип? — попита Тайлър; гърлото му беше раздразнено и сухо.