Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Мъжът понечи да посочи, но седалката, на която беше седял Алварес, сега беше празна.
Вагон номер три, два вагона по-напред от мястото, където Алварес си остави багажа, беше препълнен. Носеше зеленото листче със себе си, сигурен, че все някъде ще има изхвърлени касови бележки, защото повечето хора ги пазят само докато им проверят билетите. Номерът беше да намери касова бележка с днешна дата, и то бързо.
Алварес се наведе и вдигна една от пода, но върху нея имаше отпечатък от обувка и това го притесни. А и като я разгледа по-обстойно, установи, че е издадена вчера. Влакът явно идваше от Източното крайбрежие и не бе почистван поне от дванайсет часа. Вратата се затвори с удар след него и той влезе в следващия вагон. Отдалечаваше се прекалено много от багажа си, губеше връзка с плановете си.
Наведе се и взе други две касови бележки — едната съвсем чистичка и издадена в Индианаполис. Прибра я в джоба си. Трябваше му минутка да се овладее и да избърше потта си с ръка.
Не му се искаше да се среща с кондуктора, а още по-малко с мъжа, който се качи последен. Но вече се намираше в края на влака, нямаше накъде да бяга, а багажът му беше през три вагона. Ако този човек е агент от ССО, имаше голяма вероятност да познае лицето му. Опита се да се овладее. Спокойствието щеше да го спаси.
По уредбата съобщиха, че вагон-ресторантът е отворен. Неколцина пътници се изправиха веднага. Алварес съзря своя шанс — вагон-ресторантът беше в средата на влака. Беше достатъчно да се движи в група с другите…
Тайлър разполагаше с три часа, докато влакът стигне до Чикаго — достатъчно време да изолира единствения мъж, който се беше качил в Крауфордсвил.
Кондукторът Даниълс се оживи, когато влязоха в следващия вагон.
— Ето там — посочи той две жени.
В това време едната стана и се запъти в посока, обратна на тяхната.
— Извинете — провикна се кондукторът силно.
Жената не се обърна, а се присъедини към плътната група от хора, явно запътили се към вагон-ресторанта. Тайлър се повдигна на пръсти, опитвайки се да не я изгуби от поглед. Когато стигнаха до празната седалка, Тайлър каза на кондуктора:
— Вие я доведете, аз ще се заема с тази. — Обърна се и отстъпи встрани от пътя на тълпата пасажери, минаващи по пътеката. Мобилният му телефон иззвъня и той го вдигна разсеян.
Мъжът, който наведе глава в групата зад Тайлър, беше Умберто Алварес.
— Нищо от наша страна — съобщи Нел Прийст по телефона. — Ще минат седмици, преди да разберем какво точно е обърнало влака. Може да е било скъсана ос или некачествени лагери да са причината.
— Все старата песен.
— Да.
Тайлър се поколеба дали да й каже какво знае. Не се стърпя.
— Ръкар разполага със снимка от летището и с отпечатъци. Работи по идентифицирането му.
— А ти? — поинтересува се тя.
— Аз съм във влака за Чикаго.
— Имаш ли заподозрян? — попита тя.
Тайлър понечи да спомене за черното кожено яке. За да го чуе, той се обърна и затули слушалката с ръка. В този момент в полезрението му попаднаха гърбовете на две черни якета сред групата пътници, които току-що се изнизаха. Във влака, разбира се, имаше и други мъже с кожени якета, но тези двама го задминаха, без да го поглеждат. Тайлър задържа очите си върху групата.
— Ако искаш да си част от това — каза той, — ела довечера в Чикаго. Трябва да вървя.
Затвори и последва групата, тези две якета… Обзе го необяснимо чувство за страх. Разговорът с жената щеше да почака: изглеждаше на около осемдесет и едва ли щеше да избяга.
Кондукторът удари с ръка по вратата на единствената тоалетна във вагона и извика на жената вътре:
— Мадам! Извинявайте! Искам да поговоря с вас за момент.
Чувството за уплаха у Тайлър нарастваше. Вече се движеше по-бързо. Пристъпи в шумния преход между двата вагона, наблюдавайки групата през стъклото на задната врата. Тъкмо влезе във вагона и групата излезе от предната врата. Забърза. Не искаше да тича, не биваше да привлича вниманието, но определено скъси дистанцията. Стигна до далечния край на вагона навреме, за да види през двата прозореца на вратите вътре в следващия вагон.
Единият от двамата, които носеха кожени якета, беше висок и широкоплещест. Силен, помисли си Тайлър. Тъмна коса. Неочаквано мъжът се протегна към багажника над седалките и пътьом измъкна оттам някакъв багаж.