Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Ръкар замълча, за да си поеме дъх. Сърцето на Тайлър биеше лудо и това нямаше нищо общо с бързането да се качи на влака.
— Ще идентифицираме кучия му син — добави Ръкар. — Тайлър? Чуваш ли ме?
— Прати ми имейла — повтори Тайлър, стигайки до кондуктора, който вече даваше знак на влака да потегли.
Алварес видя как един мъж слезе от спортен кабриолет и се приближи до кондуктора, който му помогна да се качи. Момент по-късно влакът се движеше. Алварес притвори очи, за да запечата в паметта си лицето на този пътник. Във влака току-що се беше качил враг, в това той беше напълно убеден. Умът му работеше бясно. А сега какво? Възможно ли е хората на О’Мали да са го проследили до влака? Беше ли оставил някакви следи, по които да се ориентират, след като толкова се беше трудил да избегне подобно нещо? Дали пък не беше удар на сляпо, случаен късмет — О’Мали да проверява всяка възможност? В този момент погледът му се спря на разноцветните фишове, закрепени на гърба на седалката пред всеки пътник. По тях кондукторите се ориентираха кой си е платил и къде точно се е качил. Всеки момент кондукторите щяха да направят обиколката си. Всичко, което трябваше да направи, е да допипа един от тези фишове и тогава няма да му поискат билет. Две обстоятелства бяха на негова страна: влакът беше препълнен, а той се качи в среден вагон, което му позволяваше да се движи и напред, и назад.
Влакът тракаше и се клатушкаше, набирайки скорост по релсите. Алварес се извини и се промъкна край възрастната жена, седнала до пътеката. Остави раницата в багажника над седалките. Не желаеше да показва, че сменя мястото си, не искаше да привлича вниманието. Опита се да заглуши тревогата, която звучеше в главата му и излизаше все повече извън контрол. Ще се опита да спечели няколко минути, а после при първа възможност ще скочи от влака.
Тайлър се олюля, когато влакът започна да се движи. Чудеше се доколко това преследване е смислено. Нямаше никаква представа каква е вероятността заподозреният да пътува именно в този влак, но не можеше да го остави да се измъкне просто така. Защо да се навърта край сцената на катастрофата заедно с още дузина детективи, надпреварващи се кой да е шефът? Познаваше добре служителите на реда — първо говорят, после действат.
Влезе през тежката врата в пълния, но тих вагон. Латиноамериканец, напомни си той, докато вървеше напред по пътеката между следите, претърсвайки вагона лице по лице.
Новодошлият се качи зад него, така че Алварес се придвижи напред бързо и без да поглежда назад, но чувстваше присъствието на мъжа зад себе си като остра болка. Премина през отворената врата на вагона и пристъпи сред шумния механичен грохот, следвайки познатия ритъм, който му се струваше като част от собствените кости. Туду-туду фшшш, туду-туду фшшш. По релсите се движеха хиляди тонове стоманена маса и човешки същества. Имаше нужда от фиш. Влезе в следващия вагон и забеляза възможност: мъж, по-скоро поотрасъл тийнейджър. Носеше зелена бейзболна шапка и облегнат на стената до него, спеше дълбоко. Алварес забеляза тъмнозеления фиш на седалката пред него. Може би зеленото означаваше, че момчето се е качило в Индианаполис или някъде още по на изток. Нямаше значение, този фиш му трябваше. Избра момчето отчасти защото лъжите са нещо типично за младежите. Влакът гъмжеше от такива хлапета, вероятно се прибираха вкъщи за коледната ваканция. Избра го и отчасти, защото си представяше, че колежанчетата постоянно се опитват да минат без билет. Дали кондукторът ще си спомни точно това хлапе? Надяваше се, че няма. Дали момчето си пази касовата бележка? Колкото е възможно да я пази, толкова е възможно и да я е изхвърлил и да няма доказателство, че е редовен пътник. При всички положения объркването ще отклони вниманието на кондуктора за няколко минути.
Не искаше кондукторът да установи, че фишът е откраднат, преди той, Алварес, да е скочил от влака.
Алварес се придвижи по пътеката, нарочно се поклащаше леко и поставяше ръце върху облегалките на седалките, за да пази равновесие, а пръстите му бяха само на сантиметри от цветните фишове. Приближавайки се до хлапето, се огледа. Долови движение напред. През стъклото на вратата в дъното на вагона видя, че кондукторът тъкмо привършва с проверката за нови пътници в другия вагон и сега се запътва към него. Хвърли бърз поглед назад и видя друг кондуктор. Беше в капан!