Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Посрещна го г-жа Дъндъл, жена с голяма енергия и дълбоко състрадателна. След повече от двайсетгодишна служба като сестра посвети способностите си на управляването на Бенет Хаус. С персонал от единайсет души обслужваше клиенти, често живеещи в самото заведение, а приходящите болни бяха десетки.
— А… господин Алварес. Така се радвам да ви видя! Това коляно да не би да ви боли? — Неизменно си оставаше преди всичко сестра.
— Подхлъзнах се на леда.
— Да, такъв е сезонът.
— Мигел? — произнесе той на испански.
— Иска ми се да се бяхте обадил. — Г-жа Дъндъл го хвана за лакътя и го поведе към малката всекидневна, пълна с антики, сухи цветя и стари списания. — Днес се сблъсква с малко предизвикателство; настинка, надявам се. Може би грип. В стаята си е. — Промени тона: — Но се радвам, че сте тук. Вашите визити винаги го ободряват.
— Как са дробовете му?
— Мисля, че са по-добре. И духът му е висок. Иска ни се да се оправи от тази настинка възможно по-бързо.
— Как върви работата му?
— Всички в библиотеката го обичат. Винаги е сериозен и услужлив. Чувала съм само топли отзиви.
— А да ми кажете нещо за отсъствията?
— О, след последното ви посещение вече няма проблеми. Добра работа, каквото и да сте си говорили. Оттогава не е имал нито едно неизвинено отсъствие.
— Обещах му да му сритам задника — подразни я Алварес.
— Да… сигурно е било така. — Г-жа Дъндъл се засмя и в стаята сякаш стана по-топло, а прозорецът просветна. — Радвам се, че дойдохте. Все пак коляното ви наистина ли е добре? Нищо не пречи да го погледна.
— Само леко го фраснах. Ще оживея — засмя се той иронично.
В малката, оскъдно мебелирана в леко превзет викториански стил стая телевизорът, окачен на стената, бе включен на канал с детски анимационни филми.
На деветнайсет Мигел все още не беше надраснал Мики Маус. Успяваше да следи по-голямата част от „Улица Сезам“, но бързо му омръзваше. На Алварес му бяха обяснили, че алкохолът в кръвта на майка им е отровила мозъка на брат му до степен сигналите да се загубват при предаването и да се лутат в химичните си предели, докато се разпръснат напълно. Хубавата страна беше, че той изглеждаше щастлив в ограничения си свят, смееше се и се радваше, а в най-добрите си дни успяваше да води разговор почти на нивото на десетгодишно дете. Въпреки постоянните усилия на г-жа Дъндъл и персонала й, Мигел все още не успяваше да прескочи този таван. Необикновените му способности в областта на математиката обаче му позволяваха да схване десетичната система и метода, по който се водят каталози, и това го правеше чудесен библиотекар. Състоянието на дробовете му създаваше постоянни тревоги. Докато се намираше под грижите на държавата, преживя пет пневмонии. След преместването, уредено от Хуанита, състоянието му се подобри значително. Когато навърши осемнайсет, осигурителната му сума бе съкратена наполовина и Алварес покриваше разликата. Според него грижите, полагани в частното заведение Бенет Хаус, бяха спасили живота на брат му и си струваха всеки цент.
По ирония на съдбата трябваше да благодари именно на Северното обединение за парите, макар и непряко. След като осребри скромна част от пенсионния си фонд, той започна да играе на борсата. Ако го арестуват или умре, искаше момчето да е осигурено до живот. За целта основа доста голям попечителски фонд на името на брат си, въпреки че разчиташе влакът стрела да дерайлира. Отчаяно се нуждаеше да не се забърква в неприятности, докато скоростният влак не се превърне във вчерашна новина. Бъдещето на Мигел зависеше от това.
Мигел продължи да гледа анимацията и след като брат му влезе, макар че хвърли бегъл поглед към вратата.
— Бърт! — посочи той и напуканите му устни се разляха в усмивка. Носът му течеше, а очите му бяха влажни.
— Кой печели? — попита Алварес; при вида на брат му гърлото го стегна. Винаги му трябваха няколко минути да свикне с роднинската им връзка при тези обстоятелства.
— Зайко — отвърна Мигел с интонация на анимационен герой. — Хитрият зайко.
— Настинал си.