Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Алварес се беше научил да не издава вълнението си. И все пак с всяка следваща секунда все по-сериозно се замисляше над варианта да слезе от влака. Чудеше се дали не очакват пък точно това от него? Може би наблюдават композицията да видят кой ще слезе? Нямаше представа доколко е във властта на компания като Северното обединение да забави движението по цялата линия, но изглеждаше съвсем възможно. Дерайлирането би позволило всякакви изключения.
Чувстваше се като в ковчег. Като се изключат автобусите и товарните влакове, почти нямаше с какво друго да напусне Южна Индиана. Обземаха го съмнения, питаше се дали не беше по-добре да бе откраднал кола, или да бе намерил някоя изоставена ферма, където да се скрие. Упрекна се, че е започнал да се разсейва. Трябваше да вземе решение, и то бързо.
Наложи си да се успокои и да остане във влака; следеше внимателно платформата, за да види дали някой ще се качи, или ставаше въпрос за закъснение, причинено от проблем по линията. Обмисляше как да постъпи, в случай че някой се качи във влака. Скоро кондукторите щяха да минат да съберат билетите на новите пътници — с него общо трима. След като това стане, самоличността му ще бъде установена. Запотен, погледна часовника си. Закъсняваха с единайсет минути. Струваше му се, че е минала цяла вечност.
Жената на седалката до него го наблюдаваше и също започваше да се изнервя.
— Мислите ли, че се е случило нещо? — попита тя.
— Да — отговори Алварес, — твърде е възможно.
— Господ да благослови Интернет — възкликна Лорън Ръкар.
С телефон отново прилепен до ухото му, Тайлър спря колата. Намираше се пред потъмнялата алуминиева броня на влака, мокър от студения зимен дъжд, който превръщаше снега в бял цимент. Дългата композиция се извиваше по протежението на релсите и се сливаше с хоризонта — зловещо чудовище от стомана, стъкло и мощ. Никога преди не беше задържал влак.
На платформата униформен кондуктор потриваше ръце, пъхнати в ръкавици, за да прогони студа. На Тайлър му се искаше да има начин да се качи, без да го забележат, но вече беше твърде късно за това. Изпитваше задоволство, дори само защото влакът още е на гарата, въпреки че повечето пътници от страната на платформата щяха да видят лицето му. В пътническото си куфарче носеше лаптоп, малко документи и дрехи за три дни, но вече мръсни. Мечтаеше си за бейзболна шапка или за нещо друго, с което да закрие лицето си, но бе оставил бейзболните си шапки на закачалката в къща, където нямаше достъп.
— Виж, малко бързам. Влакът ме чака — припряно откликна Тайлър. Излезе от колата и си взе куфарчето.
— Имаме снимка на нашия заподозрян на излизане от летището в Индианаполис — съобщи гордо Лорън Ръкар. — Не е от най-доброто качество или от най-добрия ъгъл. Носи черно кожено яке и голяма раница. Лицето му не се вижда добре.
На Тайлър му се стори интересно, но не му помагаше особено. На записа от охранителните камери на летище „О’Хеър“ вече бяха видели черното яке и раницата. Помоли Ръкар да му изпрати снимката на имейла. Щеше да се включи в Интернет, след като се качи на влака.
— Това ли е всичко? Ще ти звънна пак.
— Има още — продължи Ръкар. — От летището са намерили бордовата му карта от Синсинати. При изследванията в местната лаборатория са открили остатъци от отпечатъци с пет различни размера.
— Бордовите карти минават през много ръце — напомни Тайлър предпазливо.
— Сканирали са отпечатъците и са ги пуснали за сравняване във всички банки с пръстови отпечатъци в страната. Затова споменах Интернет преди малко — резултатите излизат със скоростта на светлината. Буквално. Всичко това се случи през последните два часа. Нашето искане е с приоритет, така че сме в първите редици. В момента проверяват отпечатъците в националните и щатските арести за углавни престъпления, както и в базата данни на Северното обединение, за да изключим служителите и да ограничим търсенето. До няколко часа ще проверим базата данни на армията, щатските и федералните служители, медицинските работници, учителите, социалните служители, каквото поискаш.