Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Влакът се наклони отново — този път набираше скорост. Тайлър намери оръжието си и го сграбчи. Провеси глава навън, дъждът измокри лицето му, вятърът изсвистя през косата му.
— О, божичко — промърмори той. Знаеше, че трябва да скочи, да го последва. Погледна надолу: мокър, кафяв, неясен зимен пейзаж проблясваше край него. Направи плаха стъпка напред; лицето му бе цялото мокро и студено, зрението му се замъгли. Държейки се здраво, се наведе напред. Знаеше добре какво трябва да направи — да скочи, да се свие на кълбо и да се превърти.
Ритъмът на влака постепенно увеличаваше темпото си, песента на стоманените колела набираше скорост.
Скачай! — заповяда си той. Първо затвори очи, после ги отвори. Всичко под него се сливаше в дълга кафява лента. Трябваше да скочи към нещо, което дори не виждаше.
Пръстите на краката му се крепяха на ръба, ала най-накрая Тайлър отстъпи назад, далеч от отворената врата. Не бе в състояние да го направи.
Алварес се изправи и се отърси. Разгледа десния си глезен. Болеше го, но можеше да върви. Намери раницата на двайсетина метра зад себе си. Беше я хвърлил, преди да скочи. Погледна към влака: в продължение на няколко секунди очакваше агентът да скочи след него и се страхуваше, че мъжът е въоръжен.
После прочисти глава, взе раницата и се затича. Тичаше бързо, колкото тялото му позволяваше.
16
Непокътнатият килим от пухкав сняг потвърждаваше, че във фермата няма никого. Или собствениците бяха заминали за коледните празници, преди снежната буря да се разрази миналата седмица, или бяха изоставили къщата за през зимата и прекарваха сезона във Флорида, Финикс или друго спокойно място. Алварес се приближи към близкия хамбар, без да се страхува, че ще го забележат. Съвсем обичайно за фермите в Средния запад вратата на хамбара не беше заключена. Голям трактор заемаше по-голямата част от пространството. В съседно помещение той откри инструменти, но нищо полезно за бягството му. Под придадения навес, използван като двуместен гараж обаче намери син, класически буик с бели стени и идеално излъскан. При очевидно замрелия живот във фермата от бурята насам, имаше малка вероятност колата да бъде обявена за издирване. Само следите в снега водеха от гаража до двупосочната улица.
Случката във влака от Крауфордсвил остави Алварес зашеметен. Вече повече от година и половина той се чудеше още колко дълго ще успее да задържи предимството си на изненадата, ще съумее да е една крачка пред другите. Все по-ясно осъзнаваше, че няма да трае дълго.
Никога досега времето не го бе притискало толкова много. Не разполагаше с начин да промени графика на влака стрела; налагаше се той да се нагоди.
Десният лакът и десният глезен го боляха. Имаше късмет, че другият не го последва, защото, както скочи насред равната фермерска нива, щяха да го заловят или застрелят за минути, ала Господ се беше погрижил за него — агентът не го последва. Алварес го прие като знак, че трябва да продължи. Давид бе устоял на още един удар от Голиат.
До Рокфорд, Илинойс, пътува по фермерски пътища, без да надвишава ограниченията за скоростта и винаги даваше мигач. Не можеше да си позволи да го арестуват точно сега, макар много бегълци да се скриват най-добре от системата именно като влизат в нея — оставят се да ги арестуват под чуждо име и малко престъпление и прекарват година-две в затвора, докато престанат да ги издирват. Алварес държеше този коз в дълбока резерва — авариен план, в случай че се стигне дотам. Ако почувства, че са прекалено близо до него, влизане с взлом или нападение над полицай ще му осигурят поне година-две в затвора, който щеше да се превърне в негово убежище.
Рокфорд, Илинойс, бе необходимо отклонение. Намираше се далеч от Ню Йорк, но той искаше, а и трябваше да направи това пътуване — пътуване, което през последните осемнайсет месеца бе предприемал често.
Бенет Хаус на „Аркадия“, само на няколко преки от болницата Рокфорд Мемориал, по външен вид приличаше на тухлените сгради в колониален стил, имаше дървени черни капаци на прозорците и лъскава черна врата с медно чукче. Наоколо се виждаха следи от стар сняг, изринат и натрупан на пясъчнокафяви купчини от вече разтапящ се лед, а плътният остър въздух пареше кожата му, докато се изкачваше по инвалидната рампа до вратата. Позвъня и влезе.