Убийци от любов

38.

Принц Алфредо Мазерини имаше счупен нос.

— Ще осъдя този човек да ми изплати всеки долар, който има — каза той високопарно, легнал в частното си легло в болницата. Съвършеният му римски нос беше затворен от гипсова отливка.

— Ти не знаеш кой е той — отбеляза Лара спокойно.

Принц Алфредо изруга разгорещено на италиански, после каза:

— Лара, ти си едно много глупаво момиче. Мислех си, че двамата заедно имаме някакво бъдеще, но сега… — Вдигна рамене и гласът му заглъхна.

Лара стана от стола до леглото и кимна в знак на съгласие:

— Прав си, Алфредо. Наистина си прав. — Тръгна към вратата. Беше се наситила вече на него и неговото хленчене. Мислеше за друго. Новините за изненадващия брак на Ейприл Крауфорд със Сами Албърт присъстваха по всички страници на вестниците. Какво ли правеше Ник сега? За какво ли мислеше? Унищожен ли се чувстваше?

— Къде отиваш? — попита настойчиво и повелително Алфредо.

Тя поклати глава отрицателно и каза:

— В Париж, може би. Или на Бахамите64. Не знам.

— Постой тук още няколко дни — рече той снизходително. — Ще ти простя. И ще отидем заедно някъде.

— Ах, но аз не искам да ми се прощава — отвърна тя. Зелените й очи бяха ясни и чисти. — Не съм дете, Алфредо. Наистина, съжалявам за твоя нос. Съжалявам за всичко. И трябва да ти кажа, че просто най-добре е да не се виждаме вече.

— Лара! — Той беше шокиран. — Какво искаш да кажеш? Толкова чаках през последните седмици. Трябва да знаеш, че моята майка очаква с нетърпение да се запознае с теб. Първо ще отидем на ски, после в Рим и тогава ще те представя на моето семейство.

— Не — каза тя решително. — Всичко свърши. — Излезе от стаята, от която продължаваше да долита гневната реч на принца, избухнал в неспирен поток слова на италиански.

Докато вървеше по коридора се почувства изцяло празна и съвсем отпаднала. Наистина всичко свърши, помисли си тя. И вече нищо нямаше значение, съвсем нищо. Чувстваше се много уморена и единствената й мисъл беше да си легне в леглото, да се сгуши под завивките и да заспи. Може би за няколко дни.

Но въпреки че й се искаше всичко наистина да свърши, продължи да се чувства претоварена от преживяното през последните дни. Прииска й се невъзможното. Прииска й се Маргарит да е до нея и да обсъди нещата с нея.

Излезе от болницата и се качи в колата си. Затвори очи и каза на шофьора:

— Към моя апартамент.

— Трябва да ви кажа, че градът е полудял — уведоми я той. — Тия гангстерски хулигани са побеснели и се вдигат във въздуха един друг. Въобще не е безопасно да се кара из града.

Но тя вече не слушаше. Вече се бе унесла в дълбок сън.