Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
След като свърши тръгна напосоки из града. Чувстваше се толкова зле, че влезе в първия бар, поръча си бутилка чисто бренди и изпи няколко чаши.
Накрая се прибра в хотела, поръча разговор с Ейприл Крауфорд рано сутринта и заспа дълбоко.
Телефонът звънна и го събуди. Вдигна слушалката и чу как телефонът в Лос Анджелис звъни. Успя накрая да отвори очи. В устата си чувстваше оловна тежест.
Вярната Хати вдигна слушалката и каза на телефонистката, че мис Крауфорд не е у дома. Той заговори на Хати:
— Хей, Хат, какво става? Надявам се, че тя още не се е побъркала, нали?
— Не сте ли чул, мистър Басалино? — Гласът на Хати беше разтревожен и напрегнат.
— Какво да съм чул?
— Мис Крауфорд и мистър Албърт се ожениха вчера.
Той остана безмълвен.
— Мистър Басалино, чувате ли? — попита Хати притеснено. — Аз казах на мис Крауфорд да ви съобщи.
Ник затвори слушалката. На лицето му се беше изписало напрегнато изражение. Обади се на рецепцията и поиска да му изпратят вестници. Когато дойдоха ги прочете — беше написано черно на бяло. Казаното от Хати беше истина.
„Лас Вегас. Понеделник.
Ейприл Крауфорд и Сами Албърт
Ейприл Крауфорд днес си взе съпруг номер пет с една тиха церемония в градината на «Хай-Стайл хотел» на Стекли Греъм. Сами Албърт, трийсетгодишен и звезда от филмите «Работа по пътя», «Тигърът» и «Принц Калифорния», беше късметлията. Неговият единствен коментар за двайсетте години разлика беше: «Ейприл е истинска дама, звезда от класа. Възрастта й въобще не ме интересува».“
Ник захвърли вестника на пода с отвращение. Исусе Христе, та Ейприл беше истинска глупачка. Всяка жена, която се омъжеше за юноша и супер ебач като Сами Албърт, беше просто изгубила разсъдъка си. Трябва да го е направила в пристъп на яростна ревност — това беше единственото подобаващо обяснение.
Просто не можеше да повярва. Ейприл и Сами! Звучеше като лоша шега.
Ник беше ядосан, но едновременно с това, по странен начин, се чувстваше облекчен. Сега вече не се налагаше да дава обяснения на Ейприл и беше свободен.
И сега, когато беше свободен, можеше да направи нещо с Лара.
36.
Лерой Джизъс Боолз не пушеше — това се отразяваше зле на здравето, а Лерой никога не правеше нещо, което е лошо за здравето му.
Все още се чувстваше объркан и просто не знаеше как да обясни сам на себе си своето поведение в „Манни“. Колко тъпашки щеше да постъпи — щеше да ликвидира възрастната жена и нейното хлапе. За щастие не стана така и всичко мина благополучно. Но се беше наложило да предприеме ненужен риск и това не беше в неговия стил.
Закле се такова нещо никога да не се повтори. Ако някой занапред му се изпречеше на пътя, това щеше да си е негов проблем.
Сега пак беше облякъл дрехите на момче, което изпълнява поръчки на място, и седеше в камионетката, паркирана на една пресечка разстояние от входа на гробищата. Един урок, който Лерой беше научил още от ранна възраст, казваше, че един чернокож в Ню Йорк може да стои където си иска, но облечен в подходящи дрехи. Ако си облечен в нещо крещящо и стоиш на пресечката на две улици, ченгетата веднага идват, започват припряно да те побутват и ти казват да се разкараш. Но да стоиш например като чистач с метла в ръка, все едно си си паснал точно на мястото — никой не те забелязва.
Лерой изпълняваше добре ролята си. Беше спрял автомобила на важно за него място — идеалната точка, от която можеше да наблюдава лимузините, когато те пристигаха в дълга, мрачна колона. Слънчевите му очила бяха снабдени със специални телескопични лещи, така че да разпознае присъстващите на погребението не беше никакъв проблем.
Забеляза, че Енцо Басалино въобще не си играе със сигурността си. Той се беше заобиколил с много хора и всичките бяха яки, пъргави биячи в лъскави костюми, с ръце в джобовете.
Ник и Анджело Басалино пристигнаха с кола заедно. И край тях се навърташе охрана, докато изчакваха на тротоара майката и сестрата на Анна Мария, които дойдоха заедно с децата със следващата кола.
Лерой седеше притихнал и неподвижен, наблюдавайки и забелязвайки всеки детайл.