Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че толкова отдавна не сме се виждали, но знаеш как са нещата. Имах много работа там, на Брега. Ти наистина изглеждаш страхотно.
Ник още си спомняше своята майка преди да се заключи от външния свят. Помнеше добре поразителната й красота, жизнената й натура и как лесно и бързо се сприятеляваше с хората.
Също си спомняше нощта, през която се случи това. Беше шестнайсетгодишен и беше излязъл на среща с момиче. Тогава живееха в друга къща. Когато се върна, на вратата го срещна Алио и му каза, че майка му е болна.
— Довечера ще останеш у нас — му каза след това Алио. — Анджело и бавачката са вече там. — Алио дори не го беше допуснал да влезе в къщата да вземе четката си за зъби.
Две седмици не го пуснаха да се прибере у дома. Когато накрая се върна, намери майка си заключена и отказваща да разговаря с всеки от тях. След няколко години изолация Енцо премести всички в резиденцията в Маями. Тук тя се изолира отново, като се заключи и прегради вратата на стаята си, която гледаше към басейна. Не се показа навън нито за миг, въпреки че понякога благоволяваше да разговаря със синовете си.
— Франк е мъртъв — каза Ник с отпаднал глас и отдръпна ръце. — Нещастен… случай.
Роуз се извъртя бързо и заби поглед в него. Все още имаше най-великолепните очи, които някога беше виждал. Можеха да прогорят дупка в теб — толкова дълбоки и ярки бяха. Говореха вместо нея, умоляваха да каже още.
— Уф… не знам много. Беше в една лимузина. Избухна бомба… — Ник отново прегърна майка си. Какво повече да каже?
— Енцо — прошепна тя с обвинителен тон. — Баста65!
Настъпи тишина.
41.
— Удари, преди да са те ударили. — Такива бяха заповедите, които Лерой Джизъс Боолз получаваше от Дъки К. Уилямс. Те обясняваха защо той сега беше на път за Маями. Пътуването беше дълго, но щеше да е много опасно да лети със самолет със своята екипировка. С тези мерки за сигурност на летищата в наши дни багажът биваше претърсван и хората обискирани до последно. Въобще не трябваше да се приближава до самолет.
Черният му мерцедес ревеше по магистралата с постоянна скорост. Лерой се чувстваше съвсем спокоен и уравновесен; умът му беше чист и готов да се справи с предстоящата задача.
Беше се запознал добре с резиденцията на Енцо Басалино преди няколко дена, още преди семейството да пристигне. Енцо беше в Ню Йорк, така че охраната не беше толкова многобройна и стриктна. При отсъствието на семейството не беше трудно да се добере до къщата, представяйки се за телефонен техник. Това беше най-старият номер в света, но щом веднъж телефонът се повредеше и замлъкнеше, трикът винаги сработваше. Отрежи жиците, почакай двайсет минути и после се появи на портала:
— Аз съм телефонен техник, има данни за повреда във вашата линия.
Охраната провери телефона, провери фалшивите му документи за самоличност и правоспособност, след което кимна в знак на съгласие, че може да влезе. Първия път с него постоянно имаше човек навсякъде, но после им омръзна да се мъкнат подире му и го оставиха да работи сам. Дори изявяваха готовност да направят каквото поискаше.
Така опозна къщата и подготви в нея всичко както трябва. За финал бяха нужни само няколко докосвания. В съзнанието му беше ясния образ на целия план, на охраната на портала, алармената система и кучетата.
Работата беше вълнуваща, беше едно предизвикателство за него, а Лерой винаги очакваше предизвикателствата с нетърпение.
Измъкнала се веднага и незабелязано от къщата, Мери Ан Огъст тръгна из града. Купи си дълга черна перука. Тя прикри много добре русата й коса. После си купи дънки, тениска, мъжка риза и слънчеви очила. Бързо влезе в тоалетната на един ресторант, където свали грима си и облече новите дрехи. Когато се показа навън, изглеждаше съвсем друго момиче.
Такси я закара до летището, където си купи билет за Маями.
Чувстваше се много нервна и неспокойна. В чантата на Клер се оказа, че има много пари и беше сигурна, че някой ще тръгне след нея дори само заради тях. Но едва ли щяха да я намерят, помисли си тя, самата тя не можа да се познае в огледалото.
Купи си няколко списания и се качи на самолета.
Сега Ник стана шеф. Старецът вече не ставаше за нищо — възрастта му неочаквано го беше застигнала и притиснала жестоко.
Анджело постоянно сядаше, ставаше и се въртеше наоколо, чувствайки се извънредно неспокоен, почти подлуден, докато накрая Ник накара едно момче от охраната да му намери две цигари марихуана, които да го успокоят.
65
Баста (итал. Basta) — Достатъчно! Стига! — Бел.прев.