Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Лерой можеше да чака много. Първите думи, които помнеше да му казват, когато беше дете, бяха: „Стой мирен и чакай. Ясно ли е? Просто чакай“. Майка му повтаряше тази фраза всеки ден, когато влизаше в хотелските стаи и го оставяше отвън до вратите да чака. Едва когато порасна достатъчно, така че да може да надникне през ключалките, разбра защо го кара да чака.
Пристигна Франк Басалино. Кокалчетата на пръстите му бавно побеляха от стискане на волана. Това беше единственият признак, който издаваше, че чака Франк. Накрая всички присъстващи — семейството, роднините и приятелите изчезнаха из гробището.
Група от четирима мъже остана до входа. Разделиха се на две двойки и застанаха от двете страни на портала. Постоянно се оглеждаха наоколо със зорки очи.
Лерой не помръдна десет минути. След това слезе от камионетката, отвори задната врата и извади гигантски венец. Затвори вратата и бавно го понесе по улицата към входа на гробището.
Един от мъжете препречи пътя му и подвикна:
— Ей, какво искаш?
— Специален венец за погребението на семейство Басалино — каза Лерой със сериозен и тържествен глас.
— Остави го тук.
— Добре. — Остави венеца на земята, бръкна в джоба си и извади кочан с разписки. — Подпишете тук, моля.
Мъжът надраска някакъв неразгадаем подпис.
Лерой се поколеба, давайки си вид, че чака бакшиш.
— Искате ли да го занеса? — попита той. — Казаха ми да бъде оставен до гроба.
— Просто го остави, където си е.
Лерой сви рамене:
— Погребението си е ваше — изломоти той почти на себе си и тръгна обратно към камионетката.
Точно след шест минути четиримата мъже, стоящи до портите на гробището, бяха разкъсани на парчета.
Лерой, сега паркирал на три пресечки разстояние, чу ясно експлозията. Почака около половин минута, слезе и тръгна обратно да види какъв хаос беше настанал. В ръка носеше пакет, увит в кафява хартия.
Завиха полицейски сирени. Тълпата се уголемяваше.
Съвсем лесно беше за Лерой да постави пакета на предната седалка на лимузината на Франк Басалино. Шофьорът беше изоставил колата и се намираше сред тълпата до портала на гробището. Цялата колона от паркирани лимузини стоеше без шофьори. Лерой си помисли, че ако беше искал, можеше да постави пакет във всяка кола. Но Дъки К. Уилямс не искаше това.
След няколко минути Енцо и синовете му дойдоха тичешком. Навсякъде цареше суматоха и объркване. Жените плачеха и се вайкаха. Тълпата нарастваше главоломно.
Лерой се отдалечи с небрежна походка. Първата част от работата му беше свършена успешно.
37.
Анджело усети страха чак в стомаха си. Усети едновременно смразяващ и изгарящ ужас.
Стояха до гроба, когато чуха експлозията. Той се хвърли веднага инстинктивно на земята и зарови лице в ръцете си.
Исусе, помисли си той, какъв ужасен взрив? Какво правеше той тук, в този маниакален град, след като трябваше да си е на сигурно място в Лондон?
Ник го издърпа за крака:
— Успокой се — предупреди го той, — не се паникьосвай. Дръж се като мъж, за бога.
Енцо вече разпращаше хората си да разберат какво е станало.
След броени минути те се върнаха с лошите новини. Бомба.
Енцо незабавно пое командването:
— Отидете при колите. Отваряйте си очите. Стойте на групи. Голи, Сегал, гледайте да сте до Франк. Ник, гледай Анджело.
Франк изглежда въобще не беше чул експлозията. Беше започнал да пие от сутринта и с помощта на плоското шише в задния си джоб мислеше да приключи деня с пиене.
— Тръгвайте право към летището — даде им указания Енцо. — Не се отбивайте в къщата на Франк или хотела.
Никой не възрази. С тези гърмящи край тях бомби уикендът в Маями изглеждаше привлекателна идея.
— Ще взема Франк с мен — каза Ник.
— Не, остани с Анджело — настоя Енцо, забелязвайки колко пребледнял и разтреперан е най-малкият му син. — Голи и Сегал ще се погрижат за Франк.
Ник не възрази. Искаше час по-скоро да се махне оттук преди ченгетата да са дошли. Енцо щеше да остане да се разправя с полицията — имаше достатъчно връзки да опаше с жици и подслушва всяка стая в една сграда.
Вмъкнаха се бързо в колите. Анджело се отпусна прималял от страх на задната седалка.
— Ах тия типове — мрънкаше той. — Тия гадни, проклети типове…
— Защо не млъкнеш и благодариш на бога, че ташаците са ти още на мястото? — каза мрачно Ник. — Може би те бяха целта.