Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
— Не мога повече — и поклати глава отрицателно.
— Разбирам — съгласи се Кас. — Точно това и казах. Нека оставим Дъки да го направи както е решил. Не знам много добре какви ги е намислил, но каквото и да е не мисля че е безопасно да се навъртаме край фамилията Басалино. Ще се свържа с Рио и ще й кажа.
— Тя вероятно ще пристигне всеки момент в Ню Йорк. Ник сега посреща брат си на летището. Интересно защо той не спомена нито дума за своята снаха… — Лара се засмя мрачно. — Мисля че май е добре да се върна към предишния си живот. Знаеш какво беше. Развлечения, пътешествия със самолет. Сред хайлайфа. Какво ще кажеш, Кас? Все още ли ставам за това?
— Щом това е, което искаш — рече Кас с равен глас. — А какво стана с Ник Басалино?
— Нищо особено.
Лара не каза нищо повече. Излезе и се върна в апартамента си. Веднага се погледна в огледалото в банята. Изглеждаше като че ли по-различна, само не разбра защо. Грозна съм, помисли си тя, изглеждам грозна.
И какво добро бяха постигнали с отмъщението си? Ник изглеждаше пак весел и бодър, както винаги. И трябваше ли заговорничките да се радват, че жената на Франк Басалино беше мъртва, както и неговото дете? Внимателно изтри грима от лицето си. Пак така внимателно нанесе нов грим. Но не й хареса и отново го изтри, и така три пъти, докато накрая остана доволна. Това я караше да не мисли толкова усилено и успокояваше психиката й.
Накрая седна в един стол, загледа се във входната врата и зачака принц Алфредо.
— Ах ти, дребен хулиган! — изгърмя шеговито Енцо, потупвайки бащински Анджело с две ръце по рамената, след което го целуна по двете бузи. — Пак приличаш на шибано комунистче!
И Анджело се присъедини към смеха му, който последва думите. Неговият баща с години му повтаряше едно и също.
— Добре е да си бъдеш вкъщи, а? — рече Енцо. — Хубаво е да си при семейството, когато има някакъв проблем.
— Да-а, така е — съгласи се Анджело с половин уста. Ако имаше някакъв проблем, помисли си той, искаше отдавна да го няма.
— Видя ли се вече с Франк? Искам да отидеш при него и да му покажеш уважението си.
Ник тръгна с Анджело да намерят Франк. Откриха големия си брат, проснал се на кушетката в кухнята, полузаспал.
— Хей, Франк, съжалявам за случилото се — измрънка Анджело.
Франк изсумтя нещо.
— Майната му, колко е потискаща тая къща — промърмори Анджело, извърнат към рамото на брат си. — Надявам се, че не се налага да оставам тук.
— Не, с Енцо сте в един хотел. Майката и сестрата на Анна Мария ще пристигнат след няколко часа. Те ще останат тук с Франк и хлапетата.
— Колко време очаква старият да кисна тука?
— Не знам — отговори Ник. — Погребението е утре. Трябва да ти кажа, че баща ни има някаква тъпогъза идея после да отидем за уикенда в Маями и да се видим с Роуз. Иска да не стоим в града. Ако питаш мен, час по-скоро искам да се върна на Брега.
Анджело почеса брадата си:
— Хей… не ти ли се е искало някога да се родиш сирак?
Ник се засмя:
— Всеки шибан ден, братленце.
35.
— Изглеждаш чудесно — каза принц Алфредо Мазерини и целуна Лара по двете бузи. — Не си се променила, мила моя. Пак си най-красивата жена на света.
— Не е минало толкова време — отбеляза тя.
— Напротив, прекалено много — каза той с обвинителен тон. — Толкова ми липсваше. Беше ме накарала да изглеждам като глупак пред моите приятели. През цялото време ме дразнеха, подиграваха се с мен. Лара те е изоставила, казваха те. — Наклони глава настрани в знак на неодобрение. — Семейните ти проблеми май ти отнемат прекалено много време.
— Съжалявам — каза тя тихо.
— Добре е, че съжаляваш — каза той важно, възгордявайки се от извинението й. Разхлаби вратовръзката си и застана пред огледалото, където внимателно разгледа симпатичното си лице, върху което личаха следи от уморително пътуване. — Сега си мисля, че повече няма така да бягаш от мен.
Исусе, помисли си тя, той преливаше от себелюбие!
— Не, няма — съгласи се тя. — Мисля, че когато тръгнах, беше заради много важно нещо, но сега… — Направи жест към кухнята и смени темата — Гладен ли си? Мога да ти приготвя бекон с яйца.
— Чудесна храна, мила моя. Но ще вечеряме навън.
— Мисля си, че е по-добре да останем тук. — Приближи се до него. — Толкова време бяхме разделени.