Убийци от любов

— Кафе, моля, Сюзън. Къде е Лари?

— Оглежда градината, търси плевели, мисля. Откровено казано, неделята е единственият ден, когато намира време да се поотпусне. А ти знаеш колко обича градината си.

— Ще отида да го намеря.

Диксън тръгна по една странична пътека и след малко откри Лари Болдинг да играе на топка на зелената трева с децата си.

Поздравиха се, след което Лари изпрати децата при майка им. Беше висок, с правилно телосложение. На възраст беше в началото на четиридесетте. Лицето му беше с леко остри и грубовати, но мъжествени черти, комбинирани с плътен мъжествен глас и политически твърдо ръкостискане.

— Всичко е под контрол — рече Диксън. — Перфектна операция.

Лари Болдинг се огледа бързо наоколо да се увери напълно, че са сами.

— Тя… мъртва ли е? — попита той с тих глас.

Диксън кимна утвърдително.

— И няма никакви следи, които да отведат до нас. Съвсем чист си. А-а, и за да е всичко сигурно, съответните хора ще се погрижат за последствията от дейността й.

Лари Болдинг въздъхна облекчено и потупа Диксън по рамото.

— Това беше единственият начин, нали? — попита той.

Диксън Грейд кимна в знак на съгласие:

— Единственият начин.