Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Мери Ан се усмихна:
— Енцо няма да я хареса, нали?
Клер седна на леглото и небрежно прокара пръсти нагоре по крака на Мери Ан, насочвайки се към пухестия мъх.
— На Енцо няма да му се наложи да я харесва, нали?
Мери Ан се изкикоти и разкрачи още повече крака.
— Да не си лизи-близи, Клер? — попита тя, облизвайки устни.
Натискът на пръстите на Клер се засили.
— Виждала съм предостатъчно шкембелии и увиснали курове та да съм нещо друго. — Последва пауза. — Опитвала ли си го някога?
Мери се изкикоти отново:
— Мистър Форбс не можа да ме доведе до оргазъм. Казах му, че ако се дрогира малко, номерът ще стане, но мистър Форбс каза, че това си е мой проблем.
Клер се наведе бавно. Очите й искряха.
— Мистър Форбс трябва да е много загубен — рече тя.
Мери Ан въздъхна и се отпусна още повече в очакване на приятното обслужване от Клер.
Изминаха пет минути. Клер вече изцяло беше погълната от заниманието си, наведена усърдно над целта.
Внимателно Мери Ан се протегна под леглото, напипа и стисна здраво дебелия крак от стол, който беше скрила тук по-рано. Вдигна го бавно, докато застане точно над главата на Клер. Замахна рязко и го стовари с всичка сила. После пак и пак, три пъти.
Нямаше никаква кръв. Клер се свлече притихнала на пода. Мери Ан изпита известно съжаление към нея. Но нямаше никакво намерение да стои повече заключена и да се подчинява на насилствено наложения й живот на проститутка. Съвсем не. Не, господи, не, мислеше си тя. Не, Мери Ан Огъст. Не, след като се беше старала толкова усърдно да понася безропотно Енцо Басалино всичките тези месеци. Имаше бижута, дрехи и две кожени палта — достатъчно пари, ако ги продадеше, а и ги беше заработила заслужено, и можеше с тези пари да се върне обратно в малкия град в Тексас, където беше родена, и да се залови с някой малък приятен бизнес. С някой бутик, например, или салон за красота. Отдавна беше наясно, че дните й с Енцо нямаше да са вечни и беше замислила всичко както трябва.
Облече се припряно. Отиде до масата и извади от дамската чанта на Клер пари и ключове.
Мери Ан Огъст имаше свои вещи и, по дяволите, беше решена на всичко да си ги получи.
40.
Още преди да започне следващият ден къщата в Маями кипеше от делова активност. Провеждаше се оживена среща.
Енцо седеше зад бюрото си. Очите му бяха зачервени и подути, раменете бяха отпуснати тежко. До него стоеше Ник. Най-много и най-оживено разговаряше той, речта му беше бърза и тежка.
Енцо като че ли беше остарял с десет години. Само слушаше средния си син и кимаше от време на време, за да даде знак на многото хора, изпълнили стаята, да разберат, че е съгласен с всичко, което казва Ник.
Анджело се беше свил прегърбен на стол до тях. Беше уплашен и това му личеше. Лицето му беше бледо. С неуверена ръка повдигаше голяма водна чаша скоч и отпиваше на големи глътки. Изпитваше неутолима нужда да се натряска съвсем и изгуби усещане за всичко. И няколко цигари марихуана после, мислеше си той, щяха да го успокоят добре и да прекратят треперенето му. Само не трябваше да ги пуши пред баща си. Той въобще не одобряваше наркотиците.
Ник имаше много добро самообладание и беше изненадващо уверен в себе си, когато даваше указанията. Каза на присъстващите, че иска информация, и то бързо. Предложи награда от десет хиляди долара за точна информация.
Когато срещата свърши, присъстващите бързо се разотидоха. Останаха тримата.
— Роуз — измърмори Енцо, — забравихме да й кажем, някой трябва да каже на Роуз.
Анджело веднага зарови глава в чашата с уиски. Майка му винаги му беше изкарвала ангелите от страх. Франк й беше любимец, Ник беше добро момче, но за Анджело винаги беше лудата Роуз.
— Аз ще й кажа — рече Ник, спасявайки Анджело от извинения. Ник можеше да общува нормално с майка си, когато тя беше в добро настроение. Понякога дори предизвикваше слаба усмивка на иначе мъртвото й лице. — Отивам сега при нея.
Роуз седеше както обикновено в стола си до прозореца, втренчила поглед навън.
Ник се приближи тихо зад нея, сложи ръце на раменете й и ги притисна.
— Чао, мама. — Остана поразен колко слаба бе тя.
Роуз вдигна поглед към него, без дори да трепне от изненада и кимна леко, въпреки че беше изминала повече от година, откакто го беше виждала.