Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Не е ли по-добре...
- Тихо. Може още да е тук.
- Ама чакайте малко, госпожо. Това не ми влиза в задълженията.
- Нито в моите. Дръжте фенера.
- Но ако е още тук, той ще стреля най-напред в светлината. Поне аз така бих направил.
- Тогава вдигнете високо фенера. Над главата ми. Аз ще вървя напред. Ако стреля, ще уцели мен.
- А аз тогава какво да правя? - Лекарят звучеше като изплашено дете.
- Аз на ваше място бих си плюла на петите. Да тръгваме. Дръжте здраво фенера.
Тръгнаха бавно в тъмнината. Стиснала куфара в лявата ръка, с насочен напред пистолет, Сакс внимателно се взираше в пода - познатите следи от метла.
- Bitte nicht, bitte nicht, bitte231...
- Какво по дяволите става там? - прошепна лекарят.
- Шшшт! - изсъска Сакс.
Продължиха бавно напред. Сакс духна в пръстите си, стиснали пистолета, за да ги изсуши от потта, и внимателно заоглежда дървените колове, сенките и ръждясалите машини, които танцуващата светлина на прожектора осветяваше.
Никакви следи от обувки.
„Разбира се. Твърде е хитър.“
„Но ние също сме хитри“ - прозвучаха думите на Линкълн Райм в ушите ѝ. Тя му заповяда да мълчи.
По-бавно.
Още два метра. Спря. Пак тръгна бавно. Опитваше се да не обръща внимание на писъците на момичето. Отново го почувства - сякаш някой я наблюдава, като че някой я държи на прицел. Бронираната жилетка нямаше да я спаси от куршуми с изместен център на тежестта. Много престъпници ги използват - рана в крака е също толкова смъртоносна, колкото попадение в сърцето. И много по-болезнена. Ник ѝ беше разказвал как тези куршуми рикошират из тялото като топче за пинг-понг и разкъсват органите. Един от партньорите му бе издъхнал така в ръцете му.
„Отгоре и отзад...“
Като се сети за Ник, спомни си как една нощ, когато лежеше върху мощните му гърди и наблюдаваше изящния профил на лицето му, той ѝ разказа за една операция по освобождаване на заложници: „Ако някой ти е направил клопка, почти винаги те дебне отгоре и отзад...“
- Мамка му! - Сакс се приведе, извъртя се внезапно и насочи пистолета към тавана, готова да изстреля целия пълнител.
- Какво? - прошепна лекарят. - Какво има?
Отзад нямаше никого.
- Нищо. - Сакс си пое дълбоко въздух и се изправи.
- Не правете повече така.
Над тях нещо изтропа.
- Боже! - изпищя отново лекарят. - Страх ме е.
„Ама че женчо - помисли си Сакс. - Личи му, понеже изказва моите мисли“
Сакс спря:
- Насочете фенера натам. Напред.
- О, свети Боже...
Сакс най-сетне разбра какво означават космите, намерени на мястото на предишното убийство. Спомни си какви погледи си бяха разменили Селито и Райм. Ясно им беше какво е замислил убиецът. Райм знаеше на какво е подложена жертвата - и въпреки това бе забранил на полицаите да влязат. Омразата ѝ към него стана още по-голяма.
Пред тях, на пода, в локва кръв се гърчеше пълничка девойка. Погледна светлината с мътни очи и изгуби съзнание. Точно когато един огромен черен плъх - с големина на котка - полази по корема ѝ, привлечен от дебелата ѝ шия. Оголи мръсните си зъби, за да отхапе парче от брадичката на жертвата.
Сакс внимателно вдигна черния пистолет, с две ръце. Прицели се внимателно.
„Стрелянето е като дишането.“
„Издишай. Натисни спусъка.“
Тя стреля за пръв път по време на акция. Четири пъти. Огромният черен плъх се пръсна. Сакс застреля още един, спрял на пода, и един, който в паниката се втурна към нея и лекаря. Останалите изчезнаха като привидения, бързо като вода в пясък.
- Господи! - възкликна лекарят. - Можехте да улучите момичето.
- От един метър? Едва ли.
Радиостанцията изпращя. Хауман се опасяваше, че са попаднали в засада.
- Не - отвърна Сакс. - Застрелях само няколко плъха.
- Добре, край.
Тя взе фенера от лекаря, наведе го надолу и мина напред.
- Всичко свърши, госпожице. Ще се оправите.
Момичето отвори очи, започна да мята глава.
- Bitte, bitte...
Беше много бледа. Сините ѝ очи се впиха в Сакс, сякаш я беше страх, че ако погледне настрани, спасителката ѝ ще изчезне.
- Bitte, bitte... Моооля...
Гласът ѝ премина в писък и когато лекарят се зае да превързва раните ѝ, немкинята застена от ужас.
Сакс взе окървавената ѝ руса глава в скута си и зашепна: