Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Морские приключения » Златният дявол
Златният дявол - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златният дявол

Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:

Потънало съкровище и страховита битка очакват всеки, който издържа на много текила! Оживяла местна легенда мами към несметни богатства! След колежа Джак Дюран и двамата му приятели Рок и Дъф решават да попътуват, за да се насладят за последно на свободата, преди да влязат в „реалния свят“. Но когато Дан, блудният брат на Джак, изчезва в Мексико, те се насочват към Пуерто Валарта, решени да го намерят. Следвайки тъмните сделки на Дан, скоро се присъединяват към харизматичен ексцентрик — собственик на яхта с неясно минало — и се влюбват безнадеждно в двете му загадъчни придружителки. Докато плават покрай покрития с джунгли мексикански бряг, разбират, че Дан е търсел корабокруширал през 19 век кораб, за който се твърди, че е пълен със злато. Когато най-накрая откриват потопения съд в залива на забравено от света рибарско градче, те слизат в зловещите тъмни води при съкровището. Но гмуркачите започват да изчезват един по един. Задъхан приключенски трилър, напомнящ за „Дълбините“ и „Плажът“, „Златният дявол“ е наелектризиращ разказ за потънал кораб, мрачни страсти и страшните обитатели на дълбините.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 137
Перейти на страницу:

— Много хора имат пари и връзки. Защо точно вас?

— Защото аз му казах за «Аргонавт».

Той дръпна лениво от пурата и издиша облак дим във въздуха. С Рок само го зяпахме и чакахме обяснение. Но той изглежда не бързаше да ни го даде. Отпи от шерито да си оплакне езика, протегна ръце от двете си страни и си опъна краката напред. Погледна ме през виещия се дим.

— Помниш ли снимката на брат ти от гмуркането във Флорида Кийс, която ми показа?

— Да…?

— Лодката, на която се намира, е моя. И ако правилно си спомням, всъщност аз го снимах.

— Кий Ларго? — попитах аз.

— Пенакамп. Брат ти беше нает водач.

Бащата на съквартиранта на Дан от колежа имаше водолазен офис в пристанище Кий Ларго. Едно лято Дан се хвана на работа при него да придружава туристи на дневни пътувания до резервата «Джон Пенакамп».

Белочек продължи:

— Три дни плувахме там. Направи ми впечатление, че много обича да се гмурка край потънали кораби. Заведе ни до стар товарен кораб, торпилиран от германците, после и до рифа Елбой при потопения «Вашингтон». Каза, че някой ден искал да стане ловец на корабокруширали кораби, което ме накара да му разкажа за трагедията на «Аргонавт».

Трагедията на «Аргонавт». Звучеше като заглавие на някоя от епическите поеми, които изучавах в колежа.

Белочек махна към мен с пурата си.

— Казахте, че сте видели окови и оръдие долу. Това не ме изненада. Корабът отначало превозвал роби. — Млъкна, за да отпие. Докато се облизваше, му хрумна нещо и повика Ева отдолу. — Трябва да я накарам тя да ви разкаже историята.

— Ева? — попитах.

— Тя направи цялото проучване.

Вече ставаше наистина интересно.

— Преди или след като я наехте?

— Всъщност така се запознахме. Преди пет години. Тя самата търсеше мястото на корабокрушението. Може би не ви е казала, но е нещо като експерт по морска история. Изгубените кораби са нейната страст. Нали, Ева?

— По-скоро намирането им. — Тя се изкачваше по стълбите към мостика. Беше завързала бялата си блуза, прибрала косата и украсила ушите си с блестящи сребърни халки. Стремях се да не я зяпам, но не можех да откъсна очи от нея. Мина покрай мен, без да ме поглежда, голите й крака бяха все така прекрасно дълги, загорели и оформени. Зад нея вървеше изплезилият език лабрадор, който се настани до Белочек. Ева извади тънка цигара и Белочек й поднесе клечка кибрит.

— Тъкмо разправях на нашите приятели за времето, когато «Аргонавт» транспортирал роби. Но се сетих, че ти можеш да им предложиш много по-пълна и подробна история.

— С удоволствие ще я чуя — казах аз. — И като стана дума, може би ще ми кажеш защо ме лъга толкова дълго.

Тя се обърна и издиша дима от цигарата си.

— Никога не съм те лъгала, Джак.

— Не ми каза цялата истина.

— Боя се, че аз съм виновен за това — каза Белочек. — Така й бях наредил. — Ева извърна поглед към океана, а Белочек продължи. — Неизбежният проблем с доверието. Също като с брат ти Дан. — Отпи и облиза устни. — Както можеш да предположиш, не бях много склонен да приема предложението му, без да получа повече доказателства за твърденията му. Моят интерес към потъналия кораб надхвърля паричната му стойност. Нямах никакви гаранции, че ще получа нещо срещу превода на един милион долара в мексиканска банка. Както се вижда от писмото, той не ми дава възможност да се свържа с него по друг начин. Затова поканих Ева да дойде с мен и да се опитаме да го намерим в Пуерто Валарта. Бяхме там от месец, когато разбрахме, че и други го търсят, и това бяхте вие.

Сетих се за думите, написани на гърба ми и хвърлих поглед през мостика към Рок. Беше станало точно както той бе предположил. Раздрънкахме из целия Пуерто Валарта за Дан. Щом Белочек беше чул, какво оставаше за всяка търгуваща с наркотици невестулка, която си имаше сметки за уреждане с брат ми. Май трябваше да се смятаме за късметлии. Белочек можеше да е лукав измамник, но поне не беше деградирал кокаинов маниак, обсебен от ножове и бейзболни бухалки.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)