Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— А заедно с монетите случайно да забеляза…
— … Златни кюлчета? — казах. — Всъщност, да. Около дузина се бяха разпилели от отворения сандък.
Веждите на Белочек се вдигнаха одобрително.
— Колко злато има там долу? — попитах аз. — На каква стойност е съкровището на дядо ви?
Той погледна Ева, след това пак мен.
— Трудно е да се определи.
— Опитайте — подкани го Рок.
Белочек дръпна от пурата си и пак погледна Ева.
Ева смачка цигарата си.
— Според съдебните архиви — обясни тя — по-голямата част от златото е на кюлчета — 110 кюлчета, грубо по 400 унции всяко. По това време златото е струвало 16 долара за унция. Днес една унция струва 350 долара. Но към това трябва да се прибави историческата им стойност. Оригиналните кюлчета от времето на Златната треска са изключително редки. Както Лео каза, стойността им е почти невъзможно да се пресметне. Обикновено се определя на търг.
— Колко? — попита Рок.
Ева погледна към Белочек.
— Моето предположение е — каза тя, — че всяко кюлче струва поне четвърт милион долара.
С Рок бяхме поразени и веднага започнахме да смятаме наум.
— Говорим за… 27 милиона долара — каза Рок.
— Най-малко — отвърна Ева.
Пулсът ми се ускори.
— И какво ще правим сега? — попита Белочек. Нямаше причина да не играем с него. По-добре да работим за него, отколкото срещу него, това беше сигурно.
Белочек ни огледа с Рок.
— Приятелят ви го няма — каза той. — И двамата преживяхте тежка загуба.
— Да — казах.
— Но осъзнавате, че с нищо не можем да го върнем.
— Можем да открием тялото му — каза Рок. — Да го върнем у дома, за да го погребат родителите му.
— Определено — отвърна Белочек. — Не мога да бъда по-съгласен. Това е най-малкото, което можем да направим, и боя се — единственото.
— Ако приемем, че успеем да открием тялото — добави Ева.
— Ще го намерим — каза Рок.
— Независимо дали ще го намерим или не — намеси се Белочек — на двамата ви предстои да направите избор. Дали да се върнете в Пуерто Валарта, да се обадите на родителите му и да кажете на полицията, или да изчакате, докато извадим златото и го изнесем от страната.
С Рок се взряхме за миг в лицето му, после се спогледахме. Същият поглед си бяхме разменили и преди малко, с него си казахме, че няма да ни мамят повече, че ще си държим очите отворени, ще станем богати и ще излезем от цялата история живи.
Рок се обърна към Белочек.
— А какъв ни е залогът? — попита той.
Белочек го гледаше изпитателно.
— Брат ми загуби живота си за това злато — казах. — Дъф също.
Белочек дръпна от цигарата си, издиша голям облак дим и ме погледна през него.
— Защо да не приемем офертата на брат ти? — предложи той. — Сега вече знам, че е истинска. — Той премести погледа си от единия на другия. — Цялото злато остава за мен — каза той. — А три милиона долара са за вас.
— Три милиона долара… на човек — добави Рок.
Зяпнах. Белочек погледна Ева, след това към чашата си с шери и се замисли, взрян в кървавата течност вътре.
— Много добре — каза той след дълго мълчание. — По три милиона долара на човек. Но ще изисквам да продължите да ми помагате при изваждането на златото.
Живей за мига, ни бе казал той преди. Погледнах Рок и почувствах как този миг се стоварва върху нас и ни затваря в собствената ни съдба като насекоми в кехлибар. Знаех какво се случва, но или нямах желание, или не можех да го спра. Видях как ръката ми се протяга към Белочек и чух как от устата ми излиза обещание.
— Имате го — казах. — Ще ви помагаме с всичко, с което можем.
Той захапа пурата си и ми стисна ръката.
— Прекрасно — каза. — Прекрасно.
Хвърлих поглед към Ева. В нейните зелени очи се четеше различна мисъл: «Положението е всичко друго, но не и прекрасно, скъпи Джак».
Част трета
Долната земя
Гракхус
Какъв е този лай? Къде, по дяволите, се намирах?
О, да. Плажът.
Чувах лая на кучето от часове в съня си. Подпрях се на лакти и се обърнах в посока на звука. Струваше ми се, че идва отнякъде надолу по брега. Тесният плаж приличаше на празна отсечка от шосе. Луната още се криеше в надвисналото небе и джунглата зад мен бе непроницаема, а очертанията на брега — потънали в мрак. Черни вълни миеха пясъка с постоянен тъжен ритъм, на чийто фон лаеше кучето.
Излязох от спалния чувал, навлякох джинсите и тръгнах в тъмното покрай водата към мястото, откъдето идваше звукът. Лекият морски бриз разхлади гърба ми, сякаш никога не се бях приличал на слънце. Аварийната лодка беше там, където я бях оставил — на ръба на гората. Сигурно щях да я пропусна, ако не знаех, че е там. Доплувах до брега на Пунта Пердида от скалистото място, край което «Магьосник» беше пуснал котва. Яхтата пое на зазоряване да зареди кислородните бутилки и да попълни запасите. Досега трябва да е преполовила пътя към Пуерто Валарта. Без сигурното й присъствие океанът изглеждаше студен и отблъскващ.