Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Скоро след като пристигнал, готвачът бил убит в корабна свада. Брага спрял на остров Тобаго край венецуелския бряг, за да му намери заместник. Тобаго бил британска колония и робството там било премахнато през 1834, но много бивши роби все още работели на същите захарни плантации, на които се трудели и предците им поколения назад. От една такава плантация бил нает новият готвач, амбициозен чернокож със съпруга и дете. Бил толкова запленен от перспективата да открият злато в Калифорния, че изоставил любимото си семейство и доброволно се присъединил към експедицията.
Името на този мъж било Хектор Белочек.
— Вашият прапрадядо? — попитах.
— Прапрапрадядо — отвърна Белочек. — Синът, когото изоставил, бил прапрадядо ми, Гейбриъл. Но да не избързваме. Ева, моля те, продължи.
«Северен вятър» бил проектиран да се движи с висока скорост и да се справя с постоянните умерени ветрове на робските маршрути. «Аргонавт» щял да плува в по-опасни морета, но с малко късмет и повечко плавателни умения Брага смятал да стигне до Сан Франциско за рекордно време. Надеждите му за бързо придвижване били попарени още в началото на пътуването. Силна буря край бразилския бряг повредила платната на кораба и той бил принуден да акостира за дълго в Рио де Жанейро, където да поправи платното и да възстанови такелажа. За корабите, тръгнали да обикалят нос Хорн, престоят в Рио не бил необичаен. Според Ева не бил и толкова неприятен. За тръгналите от Бостън и Ню Йорк златотърсачи обикновено това била първата спирка на суша, градът бил доста космополитен и имал репутация подобна на днешната. Ева цитира документи, намерени в морската академия, според които «Аргонавт» наистина е престоял в доковете на пристанището. Освен това беше открила името на Сезар Врага в списъка с гости на португалските благородници, приятели на баща му, които избягали в Бразилия, когато дворът бил прогонен от Лисабон.
— Капитан Брага обичал купоните? — попита Рок.
— Според запазените описания — отвърна Ева — бил мургав красив мъж с добри обноски и завладяващ чар. Но най-вече бил човек с връзки. Това била основата на бизнеса му.
Все едно говореше за Белочек.
— Дори тогава светът е бил малък — казах аз.
— В известен смисъл — отвърна Ева. — Но не съвсем. Пътуването от Бостън към Сан Франциско през нос Хорн отнемало шест, седем, осем месеца. Като тръгнал от Хавана и престоял цял месец в Рио, «Аргонавт» успял да стигне за точно 172 дни. Дори със забавянето, навременното тръгване нарежда Брага в първата вълна златотърсачи в Сан Франциско. През пролетта на 1849 градът вече бил препълнен с бараки на авантюристи, жадни за злато. Пристанището гъмжало от платноходи от цял свят, били пристигнали и първите тихоокеански параходи, натоварени с пасажери от места на юг от Панамския провлак. В златотърсаческата територия законите не действали, правителството било слабо и нямало почти никаква бюрокрация. Затова са останали малко документи, по които да проследим какво се е случило след това.
— Не знаете какво се е случило? — попитах.
— Ако Брага е водил дневник, той не е намерен — отвърна Ева. — Пристигането на кораба му е отразено от началника на пристанището и това е всичко.
Рок се обърна към Белочек.
— А няма ли писма от дядо Хектор? — попита той.
— Пощенските служби в тази част на страната практически не действали. Освен това е твърде вероятно моят праотец да не е можел да пише и чете. Не е намерена никаква кореспонденция.
— Тогава откъде знаете какво се е случило? — попитах.
— Имената им се появяват в дело на окръжния съд на Ел Дорадо от 1850 година — отговори Ева.
— Съдебно дело? — попитах.
— Изглежда съдбата не се усмихнала на нашия скъп капитан Брага — каза Белочек. — Ако изобщо е намерил злато, то не е било много. Трябвало е да продаде двама от африканските си роби, за да плати разноските по делото.
— А монетата… каза, че Хектор е намерил злато…
— Намерил е — намеси се Ева. — Очевидно се скарали и Хектор тръгнал сам. Скоро след това открил една от най-богатите жили на Ел Дорадо. Когато Брага чул за това, се върнал и заявил, че Хектор е негов роб и затова златото му принадлежи.
— Хектор не бил ли свободен човек? — попитах.