Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Белочек. — Но никой в Калифорния не го знаел. Брага използвал документите на мъртвия си готвач и твърдял, че Хектор е ямайски роб, купен от него в Куба. И настоявал да получи всичкото злато, което прапрапрадядо ми намерил сам.
И го получил. Калифорния била призната за щат от Съюза през 1850 и все още не била обявила робите за свободни хора. Господарите им все още имали власт над тях и при обжалване на дела срещу заловени бегълци съдиите по-често отсъждали в полза на собствениците, като цитирали Закона срещу робите бегълци от 1850. Такъв бил и случаят с Хектор Белочек. Пред съдията в Сакраменто аргументите му не издържали срещу документите за собственост на Брага. «Робът» бил предаден на фалшивия му господар, който на драго сърце се сдобил и с богатството на Белочек.
Брага натоварил златото на «Аргонавт» и веднага поел обратно, като взел със себе си останалите петима африкански роби, екипаж от четирима моряци и окования Хектор Белочек. Също като Дан, който бе описал проучването си в тетрадката, Ева беше преглеждала корабни дневници на преминаващи кораби и документацията на пристанищата, за да търси следи от «Аргонавт» след отплуването му от Сан Франциско. Имаше записана обмяна на сигнали с пътуващия на север параход «Сонора», спиране за зареждане в доковете на Сан Лукас, но освен това ни дума повече за капитан Брага или мъжете на борда на платнохода му. Скоро след като «Аргонавт» отплавал от Байа, параходът «Диамант» докладвал за настъпваща буря край брега на Пуерто Валарта, намекнал за вероятния край на историята на Брага, който чак сега можеше да бъде потвърден. Корабът плувал в разлюлените води и се разбил челно в скалите на Пунта Пердида, след това потънал заедно с екипажа, робите и откраднатия си товар от безценно злато.
Замислих се за Хектор Белочек, вероятно окован в товарното помещение, през което бях преплувал преди часове. Бях усетил присъствие в сенките в развалината и се чудех дали това не беше бродещата му душа, призрачното ехо на гнева му, което се рее в дълбините от век и половина. Вероятно той, в нежеланието си да предаде златното съкровище, е сграбчил и задържал Дъф в студената прегръдка на океана.
— Може да не са загинали — предположи Рок.
Попитах го какво има предвид.
— Единият от мъжете, които видяхме тази сутрин в рибарската лодка, ми изглеждаше чернокож. Чернокож мексикански индианец.
— Точно както бе написал Дан в тетрадката си — казах. — Обитателите на селото са потомци на робите!
И двамата се обърнахме развълнувани към Ева и Белочек, но те продължаваха да пушат безмълвно. Беше очевидно, че доста преди нас са стигнали до същото заключение.
— Ами вашият прапрапрадядо? — попитах. — Мислите ли, че и той е оцелял?
— Дълбоко се съмнявам — отвърна Белочек. — Хектор е имал съпруга и син в Тобаго. Би направил всичко, за да се върне. Африканците няма при кого и къде да се върнат, няма къде другаде да отидат.
— Ами Брага и екипажът му? — попита Рок. — Те трябва да са се добрали до брега.
— Малко вероятно — отвърна Ева. — Нищо повече не се чуло за тях. Те или са се удавили, когато корабът е потънал, или…
— … Са били убити от робите — довърших аз.
Идеята не изглеждаше много невероятна. Като се има предвид колко жестоки бяха оковите, които намерихме и товарното помещение и колко безмилостно са се отнесли с Хектор, бях сигурен, че капитан Брага е получил съдбата, която заслужава. Трагедията на Хектор Б. е била истинската трагедия на «Аргонавт». Бе извървял пътя от работник на плантация, през корабен готвач до милионер, за да умре в окови на дъното на океана. Хвърлих поглед през мостика към неговия прапраправнук. Той си посръбваше тихо шери и пушеше пура, замислен над историята, както хиляди пъти преди това. Ева беше права, той ще иска да вземе всичко. И кой може да го вини? Семейството му е лишено несправедливо от полагащото му се богатство. Една жена е загубила съпруга си, а едно дете — баща си. Извършена е крещяща съдебна несправедливост, възмутителна кражба, унизително потъпкване — и всичко това заради прекомерната алчност на един търговец на роби.
Той ще иска да вземе всичко.
— В едно от помещенията долу има пет сандъка — казах. — Железни сандъци.
Белочек и Ева се взряха в мен.
— Монетите са от единия, който се е счупил. Другите са запечатани от корозията.
Двамата продължаваха да ме гледат като онемели.
— Вероятно те са отклонили магнитометъра — добавих аз.
Гласът на Белочек беше снижен до шепот.
— Най-вероятно, да… — Струваше ми се, че си представя сандъците и прониква през стените им с рентгеновия си поглед. Най-накрая обърна очи към мен.