Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Преди той да отговори, Рок пристъпи напред и хвърли листа от тетрадката на Дан на масата. Взе златната монета от мен и я постави с главата нагоре до копието.
— Взели сте тази монета от Дан — каза той. — Не от чичо ви Фестър.
Белочек съсредоточено разгледа прекопираната рисунка, след това вдигна очи към Рок и мен. Остави лъжицата, изкашля се, за да си прочисти гърлото, и попи устни със салфетката си.
— Скъпа? — извика той и Кенди се обърна към него. — Би ли ми наляла чаша шери? И виж дали момчетата не искат нещо за пиене. Тримата ще отидем да си поговорим на палубата.
Трагедията на «Аргонавт»
Вече допивах първата си «Корона», а Рок бе преполовил втората, когато Белочек се появи на палубата. Носеше бутилка и миниатюрна чаша с рубинено шери, внимателно закрепена върху опънатата му розова длан. Беше се бе преоблякъл в светли ленени панталони и необичайно мрачна графитеносива хавайска риза. Стори ми се подходяща за неофициалния ни траур. Дори и времето беше в унисон. Мъгливото надвиснало небе попиваше всеки лъч от залязващото слънце и изгряващата луна, а тъмното море го отразяваше и се сливаше с него, потапяше блещукащата ни яхта в безкрайно мрачно безвремие. Сестра Клеър би казала, че сме в чистилището. Може би в момента Дъф беше точно там и очакваше също като нас спасение от страданието и опрощение на греховете.
Белочек безмълвно ни предложи пури, но и двамата отказахме с поклащане на глава. Той поднесе клечка кибрит към своята «Монте Кристо» и започна методично да търкаля пурата в пламъчето и да изпуска ароматни облаци дим. В открития океан тази миризма изглеждаше едновременно странна и точно на място, като тамян в църква или цветя на погребение. Отворих си още една бира и с движението събудих болката в превързаната си ръка. С Рок седяхме един срещу друг от двете страни на мостика. Белочек се облегна на широката задна пейка и разпери месестите си ръце. В едната държеше димящата пура, а в другата — питието си.
— Простете, че не бях съвсем искрен с вас, господа, но определени факти е по-добре да останат неизказани до подходящия момент. Напълно наясно съм, че този момент повече не може да се отлага.
Отсрочката за преобличането, ритуалът с пурата и завързаните изречения правеха Рок нетърпелив.
— Как се сдоби с шибаната монета? — попита той.
Белочек отпи малка глътка от питието си.
— Той ми я прати.
— Дан? — попитах.
— Пристигна в Насау преди два месеца. Донесе ми я куриер с полет на «Аеро Мексико» от Пуерто Валарта. С нея имаше писмо. — И той го извади от джоба на ризата си. Посегнах и го взех от ръката му, като внимателно избегнах горящия край на пурата.
Беше написано на ръка върху хотелска бланка на «Кристал Валарта» с прасковен цвят и адресирано до Белочек чрез банков офис в Насау. Беше кратко и ясно. Дан просто заявяваше, че е намерил корабокруширалия «Аргонавт» край тихоокеанския бряг на Мексико, че е доста запазен, леснодостъпен и че златното му съкровище е недокоснато. Заявяваше, че ще го запази в тайна и ще разкрие местонахождението му само на Белочек. И това срещу «първооткривателски хонорар» от три милиона долара, като първият милион трябваше да се преведе до десет дни в банкова сметка в Мексико Сити, а останалите два да получи лично при доставката на място. Беше подписано «Д. Д. Дюран» и носеше дата 10 юли.
— Без съмнение познахте почерка на брат си, нали?
Признах, че е така. Съвсем същият като ситния извит почерк, който дешифрирах в тетрадката. Подадох писмото на Рок.
— Защо се е обърнал към вас? — попитах.
— Простият отговор е пари. Както знаете, брат ви имаше ограничени ресурси.
Рок вдигна глава от писмото.
— Джак не видя много зор да извади монетите. Защо и Дан да не е могъл да направи същото?
— Изваждането на златото е само част от проблема. По-трудно е да се отървеш от него. Ако изтече информация за находката, всеки ще иска да вземе парченце от нея. Местните власти, Мексиканската комисия по морски ресурси, американското правителство, археолозите, компанията, застраховала плавателния съд, потомците на първоначалните собственици — всички те ще доведат адвокатите си и ще предявят искове към кораба и златото, а цялата история ще се блокира с години в съда. Ако не е искал да стане така, е трябвало да изнесе тайно златото от страната. Което при всички положения е трудна работа, но е особено трудно за младеж с криминално досие. И след това ще трябва да го продаде, без да разкрива откъде се е сдобил с него. За всичко това се изискват значителни ресурси и връзки, каквито само малцина имат.
Без съмнение Белочек беше един от тези малцина. Бахамите имаха традиции в контрабандата, носеше им се лошата слава на център на офшорни банкови афери и прикрити корпоративни схеми. Белочек със сигурност беше в играта. Вероятно вече имаше планове за монетите от вързопа до краката ми. Изведнъж се почувствах безнадеждно наивен и нескопосан, дори не се бях сетил за тези проблеми. Може би Дан не беше чак толкова безразсъден и повърхностен, колкото го мислехме. Бил е арестуван за контрабанда на наркотици в Колумбия и за търговия с фалшиви произведения на изкуството в Мексико. Може би времето, прекарано в затворите на Третия свят, го е амбицирало никога да не се оставя да бъде задържан отново. Бил е достатъчно хитър да намери златото, може би му е стигал умът да съобрази, че може да го загуби.