В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Прекосиха мълчаливо двора. Всъщност не би трябвало да е разстроена, помисли си младата жена. Тези снимки щяха да придадат правдоподобност на тяхната пародия на брак. Но тя се чувстваше почти толкова осквернена, както в деня, когато папараците тикнаха в лицето й ехографската снимка на бебето на Ланс.
— Отивам да си легна – рече тя, когато стигнаха до къщата. – Сама.
— Ти губиш.
Вече се изкачваше по стъпалата, когато едно интересно късче от пъзела „Брам Шепърд” си дойде на мястото.
— Рори е свързана по някакъв начин с твоя проект за продължение на сериала, нали? Затова преди две седмици й се мазнеше в „Айви”. И тази неуместна покана да дойде на гости на претоплени канелени рулца…
— Бейби, подмазвам се на всеки, който може да ми даде прилична роля.
— Колко жалко! Но признавам, че ми доставя огромно удоволствие да гледам как се мазниш и унижаваш.
— В името на кариерата съм готов на всичко – заяви безгрижно той.
Беше изключено да заспи, затова Брам се отправи към басейна. Замислен за това, колко сложен бе станал животът му, младият мъж се съблече и се гмурна във водата. Надяваше се, че тази идиотска женитба ще улесни нещата за него, но не бе предвидил приятелското и закрилническо отношение на Рори към Джорджи.
Обърна се по гръб и остана да лежи на повърхността. Всеки път, когато се опитваше да се измъкне от ямата, в която бе пропаднал, нещо се срутваше и той затъваше все по-надолу. Джорджи мислеше, че всичко е заради парите. Тя не знаеше, че той много повече се нуждае от порядъчност. И Брам не искаше тя да го узнае. Предпочиташе Джорджи да го смята за разпасания негодник, какъвто винаги е бил. Животът си беше негов и той нямаше да я допусне до нищо съкровено и значимо в него.
Невинаги е бил самотник. Тъй като на практика бе отраснал като сирак, той с настървение се опита да си създаде измислено семейство от момчетата, които се навъртаха около него и накрая му забиха нож в гърба. Брам ги смяташе за свои приятели, а те само го използваха – харчеха парите му, облагодетелстваха се от връзките му – и накрая му скроиха онзи гаден номер с порно видеото. Той получи добър урок. Ако искаш да достигнеш върха, трябва да го направиш сам.
Джорджи не беше използвачка, но той нямаше намерение да я остави да се рови в душата му. Не желаеше тя да разбере колко наложително беше за него да си изгради нов, почтен живот. Тя го познаваше достатъчно отдавна, беше видяла твърде много, с нея беше лесно да се разговаря и имаше реална опасност в някой миг да си излее душата. Но Брам не можеше да допусне Джорджи да стане свидетел на падението му, а вероятността за това с всеки изминал ден ставаше все по-реална.
Джорджи му беше нужна, за да възстанови репутацията си, и разбира се, за секс. Колкото и да му се искаше да ускори последното, отвратителното му поведение през онази нощ на яхтата явно бе оставило дълбоки следи у нея и затова се налагаше да й даде толкова време, колкото й бе нужно… и чак тогава капанът щеше да щракне.
Изминаха четири дни. Тъкмо Джорджи започна да се надява, че снимките на терасата никога няма да се появят, и един английски таблоид ги публикува. След това цъфнаха във всички жълти издания. Но вместо да илюстрират страстната любов на двама младоженци, върху неясните нощни снимки Джорджи и Брам изглеждаха като увлечени в яростен спор. На първия кадър Джорджи бе опряла войнствено ръка върху бедрото. На следващата бе заровила лице в шепи, разкайвайки се за егоистичните си планове да замине за Хаити. Само че за страничния наблюдател изглеждаше сякаш ридае, разстроена от среднощната им разправия. Друга снимка показваше как Брам я държи за раменете. Всъщност тогава той се опитваше да я утеши, но на почти тъмния фон позата му изглеждаше заплашителна. Последната снимка, най-размазаната от всички, показваше целувката им. Но за нещастие, беше трудно да се отгатне дали я целува, или я тресе за раменете.
И сякаш адът се отприщи.
— Не мога да повярвам, че тези копелета ще се измъкнат невредими от цялата тази гадост! – Брам замахна яростно към една муха, имаща нахалството да кацне върху масата редом с чашата му с кафе. Някога се славеше с изкуството да не обръща внимание на гнусните намеци и несправедливите атаки на пресата, но сега жадуваше за кръв – на фотографа и на всички, които бяха отпечатали снимките, като се започне от английския таблоид и се стигне до сайтовете за светски клюки. – Да можех само да докопам един от тях…
— Не ме гледай толкова заплашително – смъмри го Джорджи. – Като никога, съм на твоя страна.
Двамата седяха в кафене „Ърт”, край една от масите на тротоара на Мелроуз авеню и отпиваха от чашите с органично кафе. Бяха изминали седем дни от появата на снимките. Фотографите и зяпачите бяха обсадили тротоара, а клиентите на кафенето открито изпиваха с погледи най-прочутите младоженци в града.