Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Продължих да се усмихвам.
— Да приемеш нещата такива, каквито са — казах.
— Оценявам факта, че се намирам в двореца на Амбър, а не в някоя мрачна килия, и че съм в компанията на двама джентълмени, които засега се държат съвсем прилично. Не бих могла да пренебрегна и една друга подробност — вече не съм в онова унизително положение, за което ми говорят последните ми спомени. На теб ли дължа всичко това?
— Да.
— Нещо ме кара да се съмнявам, че жестът ти се дължи изцяло на твоя алтруизъм.
— Направих го заради Риналдо. Той се опита да те измъкне, но си го отнесе. Аз пък се сетих за друг начин, изпробвах го и той проработи.
Лицевите й мускули се напрегнаха щом споменах името на сина й. Реших, че би предпочела да го наричам така, а не „Люк“.
— Той добре ли е? — попита Джасра.
— Да — казах аз с надеждата, че казвам самата истина.
— Защо тогава не е тук?
— Някъде с Далт е. Не съм сигурен къде точно. Но…
В този миг Найда издаде кратък стон и ние се обърнахме към нея, но тя не помръдна. Мандор ме погледна въпросително, а аз леко поклатих глава. Не исках да я изваждаме от транса й точно сега.
— Тоя варварин му обърка живота — отбеляза Джасра, закашля се отново и пийна малко вода. — Толкова исках Риналдо да получи добро възпитание, вместо да язди и да прави глупости през по-голямата част от времето си. Много ме разочарова с лекомислието си.
Тя погледна отново към Мандор, усмихна му се и попита:
— Нямаш ли нещо по-силно от вода?
— Имам — отвърнах й аз, отворих една бутилка с вино и й налях от него в друга чаша. Погледнах към Мандор, но той поклати глава.
— Но трябва да признаеш, че Риналдо се справяше страхотно на лекоатлетическата писта — добавих аз, за да защитя Люк. — Никога няма да забравя онзи финален спринт на студентските игри.
Джасра се усмихна и пое чашата.
— О, да — каза тя. — Тогава той подобри световния рекорд. Все още го виждам как пресича финалната линия.
— Ти си била там?
— Не пропусках нито едно от големите му състезания. Дори съм те гледала да бягаш. Не беше зле.
Тя отпи от виното си.
— Искаш ли да поръчам да ти донесат нещо за вечеря? — попитах аз.
— Не, не се чувствам гладна. Преди малко спомена за някакви интересни подробности…
— Точно така. Доколкото знам във Владението, между теб и Маскирания се е състоял малък магьоснически диспут…
— Маскираният?
— Магьосникът със синята маска, който сега се разпорежда там.
— А, да. Имаше нещо такова.
— Правилно съм схванал хода на събитията, нали?
— Но нещата далеч не са толкова очевидни. Той успя да ме изненада, преди да успея да се защитя. Но това определено няма да се повтори.
— Сигурно. Но…
— Тайно ли успя да ме измъкнеш? — прекъсна ме тя. — Или ти се наложи да си премериш силите с Маскирания?
— Посдърпахме се — казах аз.
— В какво състояние го остави?
— Погребан под купчина оборски тор.
Джасра се изсмя.
— Чудесно! Харесвам мъжете с чувство за хумор.
— Трябва да се върна — добавих аз.
— О? И защо?
— Защото Маскираният се е съюзил с един мой враг на име Джърт. И двамата явно искат смъртта ми.
Тя сви леко рамене.
— Щом Маскираният не може да се мери с теб, не виждам къде е проблемът, дори той да е успял да си намери съюзник.
Мандор се прокашля.
— Простете, че се намесвам — каза той, — но Джърт е адепт на Логрус и магьосник от Хаос.
— Това вероятно променя съотношението на силите — съгласи се Джасра.
— Играта истински ще загрубее, ако двамата успеят да изпълнят своя последен замисъл — уточних аз. — Подозирам, че Маскираният възнамерява да подложи Джърт на същия ритуал, през който е минал твоят покоен съпруг — нещо, свързано с Извора на Силата.
— Не! — извика тя, скочи на крака и разля виното си, за да опропасти окончателно вече олигавения от Найда килим. — Това не бива да се повтаря!