Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Странна работа — каза той. — Не мога да ти кажа.
— Как така?
— Все още ми имаш доверие, нали?
— Естествено.
— Тогава ми се довери и за това. Имам си много добра причина да не ти кажа какво научих.
— Хайде, Мандор! Какво става, дявол да го вземе?
— Тай’ига-та не представлява опасност за теб. Наистина е загрижена за безопасността ти.
— Това ли е всичко? Искам да знам защо.
— Забрави — отсече Мандор, — поне засега. Така ще е по-добре за теб.
Тръснах глава. Пръстите ми се свиха в юмрук и се заоглеждах из стаята за нещо, върху което да го стоваря.
— Знам как се чувстваш и въпреки това те моля да се откажеш — каза той.
— Искаш да кажеш, че истината би могла да ми навреди по някакъв начин, така ли?
— Не съм казвал нещо подобно.
— Или пък просто се боиш да ми кажеш?
— Откажи се, това е!
Отвърнах поглед от него и овладях нервите си.
— Сигурно наистина си имаш солидна причина за това — реших накрая.
— Да, имам.
— Няма да се откажа. Но сега определено не разполагам с нужното време, за да преодолея подобна пречка. Добре, ти си имаш твоите причини, аз пък си имам спешна работа на друго място.
— Тя спомена за Джърт и Маскирания, които те чакали във Владението — мястото, където Бранд е придобил силата си.
— Да, там смятам да отида.
— Тя се надява да дойде с теб.
— Друг път.
— Аз също бих те посъветвал да не я вземаш със себе си.
— А ще я задържиш ли тук, докато приключа с това?
— Не — каза Мандор. — Смятам да дойда с теб. Преди да тръгнем, ще я накарам да изпадне в много дълбок транс.
— Но ти не знаеш как се развиха събитията след нашата вечеря. Случиха се доста неща, за които нямах време да те предупредя.
— Няма значение. Знам, че става въпрос за вманиачен магьосник, за Джърт и за някакво опасно място. Това ми е напълно достатъчно. Ще дойда с теб и ще ти помогна.
— Никак даже не е достатъчно — възпротивих се аз. — Може това да не се окаже по силите и на двама ни.
— Дори така да е, тай’ига-та може да се превърне в пречка.
— Нямах предвид нея. Става въпрос за ей оная замръзнала дама до вратата.
— Смятах да те попитам за нея. Сигурно е твой враг, който си решил да накажеш.
— Да, тя беше мой враг. Освен това си пада гаднярка и двуличница. Да не говорим, че ухапването й е отровно. Но също така е и прогонена от престола си кралица. Не аз я подредих така. Това е дело на магьосника, който сега ми е вдигнал мерника. Тя е майка на един мой приятел, затова я спасих и я донесох тук като гаранция. Досега нямах дори най-малкия повод да поискам да я освободя.
— Аха, смяташ да я спечелиш като съюзник срещу вашия общ враг.
— Точно така. Тя познава отлично мястото, където смятам да отида. Проблемът е, че никак не ме харесва. Боя се, че противоотровата, която синът й ми предложи, може да се окаже твърде слаба, за да неутрализира омразата й.
— Мислиш ли, че владее Умението добре?
— Убеден съм в това. Освен това е най-злопаметното същество, за което се сещам.
— Когато е необходима допълнителна мотивация, заплахите и съблазните винаги вършат добра работа. Материализирал съм някои от своите представи за ада — по чисто естетически причини. Бих могъл да я пратя на една бърза обиколка из тях. От друга страна, бих могъл да осигуря и едно ковчеже със скъпоценни камъни.
— Не знам — казах аз. — Нейната мотивация не е чак толкова прозрачна. Нека опитам да се оправя сам, доколкото това е във възможностите ми.
— Разбира се. Това бяха само предложения.
— Смятам първо да я освободя от заклинанието, да й направя предложението си и да се опитам да преценя реакцията й.
— Няма ли някой друг от твоите роднини тук, когото да искаш да вземеш със себе си?
— Не искам да им разкривам намеренията си. Не е изключено просто да ми забранят да отида до Владението преди Рандъм да се е върнал. Не мога да го изчакам.
— Мога да събера малко воини от Хаос.
— Тук? В Амбър? Ако Рандъм надуши нещо подобно, дворецът ще ми се види тесен. Току-виж ме обвинили в измяна.